Римляни 1.7-12 (Апостол)

7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 8Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят; 9Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас 10и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас; 11защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, 12сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.

Матей 5.42-48 (Евангелие)

42Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем. 43Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". 44Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, 45за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. 46Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? 47И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? 48И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

Свети Митрофан, архиепископ на Константинопол (325)

Той е роден в езическо семейство, но баща му Дометий, заедно с цялото си семейство, приема християни и отива във Византион, за да избегне преследването в Рим. Дометий е ръкоположен за свещеник и след време става епископ на Византион. Когато Дометий умира, по-големият му син Проб става епископ; след това, когато Проб умира, вторият син на Дометий, Митрофан, го наследява. Митрофан е възкачен на трона около времето, когато Константин Велики установява Византион като нова столица на Римската империя. Той изпраща делегат на Първия Вселенски събор през 325 г., тъй като не е могъл да присъства поради възраст и немощ. Император Константин обича Митрофан като баща и настоява целия събор да посети болния епископ. Десет дни по-късно той умира.

Свети мироносици Мария и Марта, сестри на Свети Лазар (I в.)

Мария и Марта, заедно с брат си Лазар, били особено предани ученици на нашия Господ; тяхната STORY до времето на Възкресението може да се намери в Лука 10 и Йоан 11-12. Мария и Марта били сред жените, носещи миро. Те, заедно с брат си, починали в Кипър, където Лазар станал първи епископ на Китион, след като бил възкресен от мъртвите от Христос.

Древно предание разказва, че Лазар е бил на тридесет години, когато е бил възкресен от Господа, и че е живял още тридесет години. След като е бил възкресен от мъртвите, той никога повече не се е смял; но веднъж, когато видял някой да краде глинен съд, се усмихнал и казал: „Глина краде глина“. Името му е гръцки вариант на Елеазар, което означава „Бог е помогнал“.