Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Римляни 6.18-23 (Апостол)

18А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. 19Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела. 20Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата. 21А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. 22Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. 23Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.

Матей 8.5-13 (Евангелие)

5А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: 6Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. 7Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. 8А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; 9защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 10Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 11И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, 12а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

Свети Давид Солунски (540)

В продължение на години той живял аскетичен живот в груба къщичка на дърво, която си бил изградил от клоните на бадемово дърво. След това се преместил в Тесалия, където продължил живота си на пост, молитва и бдение, очиствайки душата си и удостоявайки се да извърши много чудеса. Веднъж, когато император Юстиниан го посетил, той взел в гола ръка жарава и окадил императора. Виждайки това, императорът се поклонил до земята пред Давид. Той починал в мир.

Празник на Тихвинската икона на Божията майка. Празник на иконата на Божията майка Одигрития

Тази икона някога се е съхранявала в църквата Влахерна в Константинопол. През 1383 г. тя внезапно се появява в небето над Ладожкото езеро, след което пътува по въздуха до град Тихвин, където каца край река Тихвина. Там е построен манастир, за да я приюти. През ХХ век е донесена в Америка. Безброй чудеса са извършени чрез тази чудотворна икона, особено изцеления на деца.

На този ден се почита и иконата на Божията майка „Одигрития“. Според много предания тази икона и Тихвинската икона са едно и също нещо, затова ги изброяваме заедно. „Одигрития“ се превежда като „Наставница“ или по-буквално „Тя, която показва пътя“. Тя е нарисувана от самия евангелист Лука, който е познавал Божията майка по плът. През годините иконата е пренесена от Антиохия в Йерусалим, след това в Константинопол, където е поставена в църквата във Влахерна. Когато Константинопол е нападнат по същото време от персите и скитите, патриарх Сергий носи светата икона около укрепленията и градът е чудотворно избавен от езическите си врагове. По време на иконоборческия период иконата е скрита в стена в манастира „Всемогущ“.