23 Юни 1988
Четвъртък от 4-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Мъченица Агрипина Римска
Мъченица Агрипина Римска (III в.)
Честване на Владимирската икона на Пресвета Богородица

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 11.13-24 (Апостол)

13На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си, 14та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях. 15Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви? 16Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните. 17Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок, 18то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе. 19Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя. 20Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх. 21Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен. 23Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади. 24Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.

Матей 11.27-30 (Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Жития на светиите

Мъченица Агрипина Римска (III в.)

Тя живяла в девственост в Рим по време на управлението на Валериан (253-260) — както се казва в Пролога, „изгонвайки смрадта на страстите от сърцето си със сладкоухаещия парфюм на чистота и целомъдрие“. Тя доброволно се представила на езичниците и обявила, че е християнка, за което била измъчвана до смърт. Нейните приятелки Васа, Паула и Агатоника отнесли мощите ѝ в Сицилия за погребение. Там била построена църква на нейно име и там се случили много чудеса.

Честване на Владимирската икона на Пресвета Богородица

Москва е обсадена от татарския цар Ахмет. Княз Иван Василиевич довел войски, за да защитят града, но те били значително превъзхождани по численост от татарските сили. Отчаяни от надеждата си за човешка защита, жителите на града се обърнали към светата Богородица с молба за избавление пред нейната икона. Татарските сили били обзети от необясним ужас и се оттеглили в объркване, спасявайки града. На този ден чудото и светата икона, чрез която то се е случило, се отбелязват в Русия.