Римляни 1.18-27 (Апостол)

18Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; 19тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. 20Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми. 21Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; 22наричайки себе си мъдри, те обезумяха, 23и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, - 24затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; 25те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. 26Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; 27също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

Матей 5.20-26 (Евангелие)

20Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". 22Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. 23И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.

Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)

Роден през 103 г., той е философ от самарянския град Сихем в Палестина, посветил живота си на търсенето на истината, опитвайки много философски школи и източници на човешка мъдрост: стоиците, перипатетиците, питагорейците и накрая платониците. Един ден му се явил старец (чието име и произход са неизвестни) и му разказал за пророците и апостолите, които били научили за Бога не чрез собствената си мъдрост, а чрез откровение от самия Бог. Той чел писанията и се убедил в истинността на вярата, но не искал да бъде кръстен, нито да се нарече християнин, докато не изпитал всички аргументи на езичниците срещу християнството. За тази цел той пътувал до Рим, където участвал в дебати на философски събрания, впечатлявайки всички с мъдростта си. В Рим той също така бил свидетел на мъченическата смърт на светите Птолемей и Лукиан; това го подтикнало да напише Апология за християнската вяра и християнския народ, която той дал на император Антонин и Сената. Те били толкова развълнувани от този документ, че императорът заповядал преследването на християните да бъде прекратено.

До края на живота си Юстин посветил всичките си умения на проповядването на Евангелието и защитата на християните. До края на живота си, където и да проповядвал за Христос, той винаги носел философските си одежди. В допълнение към своята Апология, той написал редица други научни защити на вярата.

В крайна сметка той е хвърлен в затвора след лъжливите обвинения на Кресценс, ревнив циничен философ. Той умира (един източник казва чрез обезглавяване, друг чрез отравяне) в Рим през 167 г. при управлението на император Марк Аврелий, наследник на Антонин.

Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

„Лекар по природа, той бил ученик на Свети Антоний Киевски. Лекувал хората с молитва и с предписване на зеле, което те приготвяли на вид хляб. Княз Владимир Мономах бил излекуван по този начин и това направило Агапит известен отвсякъде. Княжеският лекар, арменец, чувайки това, започнал да разпространява клевети за него. Когато Агапит се разболял, арменецът дошъл и като го погледнал, казал, че ще умре след три дни и че ако не го направи, тогава той, арменецът, ще стане монах. Агапит му казал, че му е било открито от Бога, че ще умре не след три дни, а след три месеца. И така се случило. След смъртта на Агапит арменецът отишъл при игумена на Пещерния манастир и го помолил да го постриже за монах. Той обяснил, че Агапит му се явил от онзи свят и му напомнил за обещанието му. И така някогашният завистник станал смирен монах, по Божието провидение, чиято грижа е всички хора да бъдат спасени.“ Свети Агапит почива около 1095 г.“ (Пролог)