Ефесяни 5.8-19 (Апостол)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Матей 18.10-20 (Евангелие)

10Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. 11Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. 12Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? 13И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. 14Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките. 15Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; 16ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; 17ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. 18Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. 19Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; 20защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

Свети Исаак, основател на Далматинския манастир в Константинопол (383)

Докато бил отшелник на изток, Исаак чул, че арианите, подкрепяни от император Валент, преследват Православието. Напускайки уединението си, той пътувал до Константинопол, където живял в малка колиба. Той се изправил срещу императора, казвайки му, че ако не прекрати гоненията си и не приеме истинската вяра, ще го сполети бедствие. Императорът игнорирал думите му и скоро след това бил убит в битка с готите. Тогава на трона се възкачил император Теодосий Велики, възстановявайки мира в Църквата. Чувайки за Исаак и неговото пророчество, императорът изпратил да повикат Исаак и се поклонил пред него. Исаак пожелал да се върне в пустинята, но бил убеден да остане монах в Константинопол. Той участвал във Втория Вселенски събор, където блестял с ревност за вярата; Третият Вселенски събор го направил архимандрит над всички манастири в града. (Някои казват, че основан от него манастир се нарича Далматински манастир, защото е построен от Далмат, богат благородник от града; други казват, че е основан от самия Свети Исаак и по-късно е получил името си от игумен Далмат, който наследява Исаак). Приживе Свети Исаак е бил известен надлъж и нашир като чудотворец и надарен с дарбата на пророчеството.

Свети Исаак се почита и на 3 август, заедно с Далмат и сина му Фауст.

Света Макрина, баба на Свети Василий Велики (4 век)

„Бабата на Свети Василий Велики, тя се отличавала със своя интелект и благочестие. Тя била ученичка на Свети Григорий Чудотворец Неокесарийски. По време на царуването на Диоклециан тя изоставила дома си и се скрила в горите и пустинните места със съпруга си Василий. Въпреки че домът им бил конфискуван, те не изпитвали никакво съжаление. Лишени от всичко освен от любовта си към Бога, те се заселили в древна гора и прекарали там седем години. По Божие провидение кози слизали от планините и им осигурявали храна. И двамата починали мирно през четвърти век, след големи страдания за християнската вяра.“ (Пролог)