Деяния 8.40-9.19 (Апостол)

40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

Йоан 6.48-54 (Евангелие)

48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Апостолите Ясон и Сосипатър

И двамата били ученици на апостол Павел, който ги споменава в своето Послание до римляните: „Ясон и Сосипатър, моите сродници, ви поздравяват“ (16:21). Ясон е роден в Тарс Киликийски (както и апостол Павел) и става епископ на този град. Сосипатър е от Патрас в Ахая (сега Гърция) и става епископ на Икония. След като служели на стадата си в продължение на много години, двамата пътували заедно до Корфу, където били първите, които проповядвали Евангелието. Те били яростно против владетеля на този остров, но когато той починал, новият цар повярвал в Христос и бил кръстен с името Себастиан. Ясон и Сосипатър останали на Корфу, свободно проповядвайки Евангелието и изграждайки Църквата, докато не починали в дълбока старост. Древна църква в град Корфу, датираща от първите векове, носи надписи, които споменават светиите по име.

Те се отбелязват на 28 април по славянския календар.

Свети Василий, епископ на Острог в Черна гора (Сърбия) (1671 г.)

Като монах, той бил известен с много строгия си аскетизъм. Против волята си бил посветен на епископ Захум, където служил вярно на паството си в продължение на много години, „пазейки го от жестокостта на турците и лукавството на латинците“ (Пролог). Когато манастирът му бил разрушен от турците, той се преместил в Острог, където починал. Тялото му е останало цяло, нетленно, целебно и чудотворно и до днес. Безброй чудеса са станали на гроба му; както християни, така и мюсюлмани търсят мощите му за изцеление от болести и страдания.

(STORY, чута от енориаш в църквата „Свети Василий Острожски“ в Илинойс: макар мощите на светеца да са непокътнати, се твърди, че обувките му се износват от време на време и трябва да бъдат сменени.)