Православен  Календар

06 Март 1988
Втора неделя на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Празници

  • Св. Григорий Палама

Почитани светии

  • Четиридесет и двама мъченици Аморийски
  • 42-мата мъченици от Аморион (845)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Евреи 1.10-2.3 (Апостол)

10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; 11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; 12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". 13А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 14Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?

1Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. 2Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, 3как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Григорий)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Марк 2.1-12 (Евангелие)

1След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. 2Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. 3И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, 4и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. 5Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. 6Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: 7какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? 8Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? 9Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? 10Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): 11тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. 12Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Григорий)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Жития на светиите

42-мата мъченици от Аморион (845)

Те бяха пленени, когато Аморион във Фригия падна в ръцете на мюсюлманите през 838 г., по време на царуването на император Теофил. Мнозина от тях бяха офицери и поради статуса и репутацията си, техните похитители, вместо да ги убият, се опитаха да ги обърнат към исляма. Четиридесет и двамата били държани в мизерна тъмница в Сирия, където им били обещавани най-високи почести и привилегии, ако се обърнат, и заплашвани с най-ужасни последствия, ако откажат. Това продължило цели седем години, но никой не се отрекъл от вярата си в Христос. Накрая, неспособни да разклатят вярата им, похитителите им ги обезглавили всички през 845 г.

⚠ Съобщи за неточност