Лука 1.39-49, 56 (Утринно Евангелие, Благовещение)

39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. 46И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Исаия 45.11-17 (6-ти час)

11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? 12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон. 13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. 14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. 15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. 16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. 17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Битие 22.1-18 (Вечерня)

1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. 3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. 4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. 5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. 7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? 8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. 9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! 12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. 13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). 14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. 15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето 16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, 17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; 18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)

17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. 18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. 19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. 20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. 21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. 22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. 23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. 24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. 25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. 26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. 27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. 28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. 2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. 3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. 4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. 5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Изход 3.1-8 (Вечерня, Благовещение)

1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. 2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. 3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)! 5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света. 6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. 7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му 8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.

Притчи 8.22-30 (Вечерня, Благовещение)

22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; 23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. 24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. 25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, 26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. 27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, 28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, 29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, - 30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

Евреи 2.11-18 (Апостол, Благовещение)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Лука 1.24-38 (Евангелие, Благовещение)

24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария

Когато Дева Мария била на около четиринадесет години, архангел Гавраил дошъл в жилището на Йосиф, където тя живеела, и ѝ казал: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе; благословена си Ти между жените.“ Получавайки уверение, че е била избрана да бъде Майка на Самия Бог, тя отговорила със смирение: „Ето, слугинята Господня; нека ми бъде според словото Ти.“ Веднага Светият Дух слязъл върху нея, силата на Всевишния я осенила и се състояло дългоочакваното от цялото творение Въплъщение: Този, Който съдържа цялата вселена, се съгласил да бъде съдържащ се в утробата на една жена, пресветата Богородица.

Църквата ни учи, че е било във властта на Светата Дева да отхвърли божественото зачатие: нейното съзнателно и доброволно приемане, завършването на вярата на целия праведен остатък от Израел, ни показва, че самото ни спасение е плод на сътрудничеството (синергия) на човешката вярност с Божията спасителна благодат.

Носейки в утробата си Спасителя на Вселената, Девата отишла в хълмовете на Юдея, за да остане при своята сродница Елисавета, която шест месеца преди това заченала в напреднала възраст (от свещеника Захария) Свети Йоан Предтеча. Когато светата Дева се приближила, детето Йоан заподскачало от радост в утробата на майка си, предсказвайки идването на Емануил. Чувствайки пророчеството, Елисавета се изпълнила със Светия Дух и благословила света Мария и плода на утробата ѝ. А Мария от своя страна прославила Бога, казвайки: „Душата ми величае Господа и духът ми се радва в Бога, моя Спасител“ (Лука гл. 1).

Нов изповедник/свещеномъченик Тихон, патриарх Московски (1925 г.)

Роден през 1865 г., той е постриган за монах през 1891 г. и е ръкоположен за епископ през 1891 г. От 1900 г. е епископ на Аляска, с надзор над Църквата в цяла Северна Америка. В Америка той освещава първия православен манастир на континента и работи неуморно за обединяването на всички етнически групи в едно стадо. През 1907 г. е посветен на епископ на Ярославъл и се завръща в Русия.

През 1917 г. той е избран за първия патриарх на Москва след премахването на патриаршията от цар Петър Велики преди повече от 200 години. Почти веднага Руската църква е потопена в нови и ужасни гонения, тъй като атеистично и тоталитарно правителство завзема контрола. Патриарх Тихон винаги се стреми да не се кара с комунистическото правителство, но отказът му да се отрече от вярата или от Църквата си го бележи в очите им като враг. През 1925 г. той умира при мистериозни обстоятелства и обикновено се смята, че е бил убит от Съветите. Той е почитан като изповедник, а от мнозина и като мъченик.

Забележка: тъй като възпоменанието му се пада на празника Благовещение, службата му обикновено се премества в деня преди или след празника.