Исаия 5.16-25 (6-ти час)

16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда. 17И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите. 18Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци; 19които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем! 20Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво! 21Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! 22Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие, 23които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното! 24Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев. 25Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.

Битие 4.16-26 (Вечерня)

16И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох. 18На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха. 19Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села). 20Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. 21Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. 22Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема. 23И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило; 24ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем. 25Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби. 26На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).

Притчи 5.15-6.3 (Вечерня)

15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец. 16Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите; 17нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе. 18Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, 19с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно. 20И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда? 21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки. 22Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат: 23той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.

1Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, 2ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. 3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;

Свещеномъченик Теодот, епископ на Киренея (326)

Известен със своята мъдрост и добродетел, той е избран за епископ на Кирения на остров Кипър. Когато под император Лициний започва преследване срещу християните, Теодот е арестуван и подложен на много изтезания. Неговият мъчител Сабинус многократно го принуждавал да се отрече от Христос и да се поклони на идолите, но Теодот отговарял: „Ако познаваше добротата на моя Бог, който, надявам се, чрез тези кратки мъчения ще ме направи достоен за вечен живот, би искал да страдаш за Него, както аз.“ Тогава езичниците забивали пирони в тялото му, за което той благодарил на Бога. Вярвайки, че смъртта му наближава, той спокойно дава съвети и наставления на християните около себе си. По Божията провидение от новия император Константин дойде заповед да бъдат освободени всички християни, които бяха задържани заради Христа. Така Теодот беше освободен и, макар и силно отслабен от мъченията, служи вярно на паството си още две години, преди да почине в мир.

Четиристотин и четиридесетте мъченици от Ломбардия (579)

Четиридесет от тях бяха обезглавени на едно място в Ломбардия (в Италия), защото отказаха да ядат храна, принесена в жертва на идолите. Още четиристотин бяха избити, защото отказаха да се присъединят към обичая на ломбардските езичници да танцуват около кози глава, донесена за жертвоприношение на идолите. Смъртта им е записана от Свети Григорий Диалог (Григорий Велики).

Понякога си представяме, че Римската империя се е обърнала към християнството почти за една нощ по времето на царуването на Свети Константин Велики. Този инцидент, случил се повече от двеста години след началото на „християнската ера” в Европа, ни напомня, че разпространението на вярата сред хората често е било бавно и колебливо и че езичеството е останало силна сила в продължение на много векове.

Света мъченица Еуталия (257)

Тя била езическа девойка, която живеела в Сицилия заедно с майка си (също на име Еуталия) и брат си Сермилиан. Когато майката на Еуталия се разболяла от кръвотечение, светите мъченици Алфий, Филаделф и Кирин (10 май) ѝ се явили в сън и ѝ казали, че ще бъде излекувана само ако се кръсти в името на Господа Иисус Христос. Внимавайки на съня, тя повярвала, кръстила се и била излекувана. Дъщеря ѝ Еуталия, виждайки това чудо, също се кръстила. Сермилиан, презиращ и мразещ християнската вяра, първо се подиграл на майка си и сестра си за тяхното обръщане, а след това ги заплашил. Майката избягала от къщата от страх. Еуталия останала, като казала на брат си: „Аз съм християнка и не се страхувам от смъртта.“ Жестокият Сермилиан я преследвал все по-сурово, докато накрая, разярен от безплодието на заплахите си, с ръцете си обезглавил собствената си сестра, без да знае, че й осигурява венец на вечна слава. „И така, в този пример се изпълниха думите на Христос, че Той носи меч сред хората, който ще раздели тези от една кръв, но не и тези от една вяра (Мат. 10:34-35).“ (Пролог)