Исаия 11.10-12.2 (6-ти час)

10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава. 11Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, - какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови. 12И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища. 13И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема. 14И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици. 15И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават. 16Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.

1И в оня ден ще кажеш: ще Те славя, Господи! Ти ми беше гневен, но отвърна гнева Си и ме утеши. 2Ето, Бог е моето спасение; Нему се уповавам и се не боя; защото Господ е моя сила, и Господ е мое пение; и Той ми биде за спасение.

Битие 7.11-8.3 (Вечерня)

11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха; 12и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи. 13В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях. 14Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати, 15влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа; 16и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега). 17И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята; 18а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата. 19И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе: 20водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха. 21И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци; 22всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря. 23Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега. 24А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. 2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. 3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

Притчи 10.1-22 (Вечерня)

1Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си. 2Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. 3Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне. 4Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява. 5Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син. 6Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните. 7Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно. 8Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне. 9Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан. 10Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне. 11Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните. 12Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове. 13В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка. 14Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел. 15Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. 16Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. 17Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се. 18Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав. 19При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен. 20Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество. 21Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум. 22Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.

Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)

„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)

Светата ни майка Анастасия (563)

Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.