Деяния 19.1-8 (Апостол, Предтеча)

1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, 2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. 3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. 4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. 5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. 6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. 7Всички бяха около дванайсет души. 8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

Евреи 5.11-6.8 (Апостол)

11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3И това ще направим, ако Бог позволи. 4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

Йоан 1.29-34 (Евангелие, Предтеча)

29На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. 30Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. 31Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. 32И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. 33Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. 34И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.

Лука 21.5-7, 10-11, 20-24 (Евангелие)

5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: 6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. 7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? 10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; 11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. 20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; 21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, 22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. 23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; 24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.

Синаксис на преподобния и прославен пророк, предшественик и кръстител на Господа, Йоан.

В деня след голям празник обикновено почитаме слугата на Тайната; днес почитаме този, който кръсти Господа: благословения Предтеча, „най-великия от пророците, най-благородния от родените от жени, глас на Словото, вестител на Благодатта, лястовица, предвещаваща духовната пролет, факла и маяк на божествената Светлина, духовен зори, възвестяващ Слънцето на Праведността, и като земен ангел и небесен човек, разположен на границата между небето и земята, обединяващ Стария и Новия Завет“ (Синаксар).

Новомученик Атанасий от Аталия (1700)

Роден в Аталия, той живееше в Смирна. Веднъж той непредпазливо изрече началните думи на мюсюлманското вероизповедание: „Няма друг бог освен Аллах“. Като чуха това, някои турци веднага го обградиха и го заведоха в съда, твърдейки, че е приел исляма. Той категорично отрече това, уверявайки ги, че е християнин и че думите, които е изрекъл, не биха били нищо необичайно за всеки християнин. Той бил хвърлен в затвора като отстъпник и след фалшив процес бил обезглавен. Тялото му било хвърлено на кучетата, но обикновено ненаситните животни отказали да го докоснат и то било отнесено от някои благочестиви християни и погребано с почести.

Нашият почитаем отец Сед, епископ на Есекс и абат на Ластингъм (664)

Той и брат му Чад (2 март) бяха от английско семейство, образовани при Свети Айдан (31 август) от Линдисфарн. И двамата братя постъпиха в монашество в Линдисфарн и по-късно станаха епископи. Сед пътуваше като евангелист сред хората от Есекс, където Свети Финан (17 февруари) го ръкоположи за техен първи епископ. Той основава два манастира в Есекс, една от чиито църкви все още стои; построява още един манастир в Ластингъм, Йоркшир, където живее до смъртта си. Говорил е както ирландски, така и англосаксонски и е служил като преводач за ирландците на Синода в Уитби през 664 г. Почива в Ластингъм не дълго след Синода.