Евреи 10.35-11.7 (Апостол)

35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него". 39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

1А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. 2Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните. 3Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото. 4С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори. 5Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу. 6А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. 7Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.

Марк 9.10-16 (Евангелие)

10И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. 13Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. 14Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

Светият ни отец Павел от Тива (342)

Той е роден в Египет по времето на император Деций. Въпреки че родителите му са му оставили голямо наследство, той го е изоставил и е избягал в пустинята около 250 г., за да се спаси от кървавите преследвания на християните, които са бушували по това време. След като е вървял няколко дни, той е намерил изолирана пещера с голяма палма и извор с прясна вода наблизо. Заселил се тук в уединение, той се е посветил на постоянна молитва.

Минали много години. Свети Антоний Велики, навършил деветдесет години (около 342 г.), бил изкушен от мисълта, че никой друг никога не е живял живот, толкова посветен на Бога, колкото неговият. Тази нощ в сън му било казано, че в пустинята има друг отшелник, по-съвършен от него, който е навършил 113 години. Антоний станал, взел тоягата си и тръгнал направо към пустинята, уповавайки се на Бога да го води там, където трябвало да отиде. Бил заплашван от различни зверове, изпратени от дявола, но ги укротил със знака на кръста и те му показали пътя, по който трябвало да върви. Накрая един вълк го завел до пещерата на Свети Павел. Те се прегърнали като братя в Христа и прекарали нощта в молитва. На следващия ден Павел споделил на Антоний, че е на прага на смъртта и че Бог е довел Антоний там, за да му осигури достойно погребение. Както беше казал, Свети Павел починал на следващия ден и, с много сълзи, Свети Антоний го погребал в наметало, дадено му от Свети Атанасий Велики, подпомаган от два лъва, които изкопали гроба с лапите си.

Нашият Свети Отец Йоан Каливит (живеещият в колиба) (ок. 450)

Той беше син на Евтропий, виден сенатор, и Теодора, които живееха в Константинопол. На дванадесетгодишна възраст той тайно избяга от дома си, като взе със себе си само Евангелието. Влизайки в манастира на Незаспиващите в града, той се посвети с пламенност на живот, изпълнен с молитва, самоотричане и послушание. В продължение на три години ядеше само в неделя след причастие и стана толкова слаб и измършал, че не приличаше на младия благородник, който беше влязъл в манастира.

Измъчван от копнежа да види родителите си, но нежелаещ да се откаже от аскетичната борба, той напусна манастира с благословията на игумена, облечен в просяшки дрипи, и се настани в бедна колиба близо до портата на родителския си дом. Тук той живееше, осмиван от онези, които някога бяха негови слуги, и презиран от собствените си родители, които вече не го разпознаваха.

След три години Христос му се явил и му казал, че краят му наближава и че след три дни ангели ще дойдат да го отведат у дома. Йоан изпратил послание до родителите си, молейки ги да посетят колибата му. Объркани, те дошли, а Йоан, показвайки им Евангелието, което му бяха дали като дете, им разкрил, че е техният син и че е на път да умре. Те го прегърнали, радвайки се на събирането си, но плачейки за напускането му от този живот. Веднага след това той предал душата си на Бога.

Цял Константинопол беше развълнуван от тази STORY и големи тълпи дойдоха на погребението на Йоан. По-късно на мястото на колибата му беше построена църква и там се случиха много чудеса чрез молитвите на светеца.

Света Ита от Килиди, Ирландия (570)

Нежната и майчинска Света Ита произхождала от рода на великите крале на Тара. От младостта си тя обичала Бога пламенно и блестяла със сиянието на душа, която обича добродетелта. Благодарение на чистотата на сърцето си тя била способна да чува гласа на Бога и да го предава на другите. Въпреки съпротивата на баща си, тя приела монашеския живот още в младостта си. В послушание към откровението на ангел, тя отишла при народа на Уи Конейл в югозападната част на Ирландия. Докато била там, били положени основите на манастир. Той скоро се превърнал в монашеско училище за образование на момчета, като бързо станал известен с високото си ниво на обучение и морална чистота. Най-известният от многото й ученици е Свети Брендан от Клонферт (16 май). Тя премина в отвъдния свят в голяма святост, за да пребивава вечно с възкръсналия Господ през 570 г.

—от календара на Свети Херман за 2003 г.

Св. преподобни Прохор Пшински (XI в.)

Свети Прохор Пшински е един от тримата велики български пустинножители - последователи на Свети Йоан Рилски, заедно с Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски. Той се подвизава в планината Пшиня (дн. Южна Сърбия), където живее в строг аскетизъм и непрестанна молитва.

Първоначално паметта му е на 14 септември, но поради съвпадение с великия празник Въздвижение на Светия Кръст, честването е преместено на 15 януари. Около неговото убежище е основан Пшинският манастир.

Св. преподобни Гавриил Лесновски (XI-XII в.)

Свети Гавриил Лесновски е роден в село Осиче, Паланешко. Той е един от тримата велики български пустинножители, следващи духовната традиция на Свети Йоан Рилски. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, те формират тройцата светии, които продължават рилския аскетичен идеал.

Свети Гавриил се оттегля в Лесновската планина, където живее в усамотение, пост и молитва. Около неговото убежище по-късно е основан Лесновският манастир. Паметта му се чества заедно с тази на Св. Прохор Пшински.