Ефесяни 6.10-17 (Апостол, Събота след Богоявление)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Ефесяни 2.11-13 (Апостол)

11И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, 12че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света; 13а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.

Матей 4.1-11 (Евангелие, Събота след Богоявление)

1Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, 2и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня. 3И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. 4А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста". 5Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стряха, 6и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си". 7Иисус му рече: писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего". 8Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, 9и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. 10Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш". 11Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.

Лука 13.18-29 (Евангелие)

18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? 19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. 20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? 21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. 23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: 24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. 25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, - 26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. 27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. 28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)

„Свети Григорий, по-малкият брат на Василий Велики, прочут с речите си и ревностен защитник на православната вяра, е роден през 331 г. Брат му Василий е бил насърчен от по-голямата им сестра Макрина да предпочете служенето на Бога пред светска кариера (виж 19 юли); Свети Григорий е бил повлиян по подобен начин от благочестивата си майка Емилия, която, когато Григорий все още е бил млад мъж, го е умолявала да присъства на богослужение в чест на светите Четиридесет мъченици в нейното уединение в Анеси на река Ирис. Свети Григорий е дошъл по молба на майка си, но уморен от пътуването и без особен ентусиазъм, той е заспал по време на богослужението. Тогава Четиридесетте мъченици му се явили в сън, заплашвайки го и упреквайки го за неговата леност. След това той се покаял и станал много усърден в служението на Бога. Той станал епископ през 372 г., а поради правоверието си бил изгонен през 374 г. от Валент, който бил на едно мнение с арианите. След смъртта на Валент през 378 г. той е върнат на трона си от император Грациан. Участва в Местния събор в Антиохия, който го изпраща да посети църквите в Арабия и Палестина, които са били осквернени и опустошени от арианството. Участвал е във Втория вселенски събор, който се е състоял в Константинопол през 381 г. Живял е около шестдесет години и е оставил след себе си много забележителни писания, като е починал около 395 г. Актовете на Седмия вселенски събор го наричат „Отец на отците“. (Великият Часослов)

Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Този съвременен църковен отец е роден в Чернавск, в централна Русия. Син на свещеник, той постъпва в семинарията на ранна възраст, след което завършва четиригодишния курс по богословие в Киевската академия. Въпреки че се отличава като студент, сърцето му все повече се обръща към монашеския живот и след завършване на следването си той е постриган за монах и ръкоположен за свещеник. По време на престоя си в Академията той често посещаваше Киевската пещерна лавра и там стана духовен син на отец Парфений (25 март).

Желанието му за монашески живот не се сбъдна веднага, защото Църквата се нуждаеше от неговите интелектуални дарби. Той служи като професор в Богословската академия в Санкт Петербург, след което работи седем години в Руската мисия в Близкия Изток, предимно в Палестина. През това време той усвои перфектно гръцкия език и изучаваше произведенията на църковните отци на оригиналните езици. Връщайки се в Русия, той скоро е ръкоположен за епископ; но след седем години епископско служение най-накрая постига желанието на сърцето си, като се отказва от епископската длъжност и се оттегля в малък манастир в Ившен, където прекарва остатъка от дните си.

След като в продължение на няколко години участва пълноценно в литургичния и общностния живот на манастира, през 1872 г. той започва да води отшелнически живот. Живее в две малки стаи, хранейки се почти изцяло с хляб и чай, като го посещават само изповедникът му и игуменът на манастира. Всеки ден отслужва Божествената литургия в килията си. Цялото си време, което не беше заето с вътрешна молитва, той посвещаваше на превода на произведенията на Отците на руски език и, все повече, на собствените си писания. Най-важното е, че той подготви издание на „Филокалия“ на руски език, което оказа дълбоко влияние върху руския духовен живот.

Въпреки че не приемаше посетители, свети Теофан поддържаше кореспонденция с много искрени християни, които търсеха неговия съвет, и с времето стана духовен отец на много вярващи в цяла Русия. Той почина в мир през 1894 г.

Освен „Филокалия“, св. Теофан създаде (наред с други произведения): „Духовен псалтир“ с избрани текстове от св. Ефрем Сирин; „Пътят към спасението“, изложение на православната духовност, написано на ясен и прост език за живеещите в света; сборници с писма до духовните му деца; и „Невидимата война“, трактат за молитвата и аскетичния живот. Последната има необичайна STORY. В оригиналния си вид тя е написана от Лоренцо Скуполи, италиански римокатолически свещеник. Свети Никодим от Светата Гора, признавайки заслугите на книгата, създава гръцко издание, в което коригира различни отклонения от православието в оригинала. Свети Теофан от своя страна преработва обширно гръцкото издание, премахвайки част от материала и добавяйки свои пасажи; така че италианската, гръцката и руската версии всъщност са три съществено различни книги. Много от произведенията на Свети Теофан (включително „Невидимата война“) са достъпни в добри английски преводи. Те са почти уникални в представянето на чистата хесихастична духовност на Православната църква на ясен, прям език, достъпен за повечето хора.