Няма пост
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. 16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; 17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? 18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? 19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. 20И казва им: чий е този образ и надпис? 21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
Преди кръщението той беше прочут военен командир при Траян. Докато ловуваше в гората, срещна голям елен с блестящ кръст между рогата. Чрез елена Господ говори на Плацидас (езическото му име) и му каза да намери свещеник и да се кръсти в Христа. Връщайки се у дома, той откри, че съпругата му Татяна също е имала видение, в което й е било казано да стане християнка. Те се кръстиха, като Плацидас прие името Евстатий, а Татяна – името Теописта; двамата им сина бяха кръстени заедно с тях. Евстатий и семейството му почти веднага били подложени на поредица от тежки изпитания, при които всички били разделени един от друг. След години на лишения те се събрали отново и се върнали в Рим с чест, когато императорът потърсил Евстатий, за да командва отново армията му. Но когато император Адриан (който наследил Траян) им заповядал да се поклонят на идолите, всички те отказали. Те били поставени заедно в голям бронзов вол, който бил нагрят до бяло в огън. Когато телата им били извадени, се оказало, че са мъртви, но непокътнати. Прологът завършва така: „Така този славен генерал дал на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога, и влязъл във вечното Царство на Христос, нашия Бог.“
Те бяха приятели от детството, съратници в борбата за святост. Божественият им начин на живот привлече вниманието на епископа на Ефес, който направи Хипатий епископ, а Андрей – дякон и странстващ проповедник. По време на царуването на Лъв Исавриец (714 -41 г.) и двамата бяха хвърлени в затвора, защото изповядваха православната вяра и защитаваха почитането на светите икони. Те бяха подложени на различни мъчения, включително запалване на икони върху главите им в подигравка с тяхната вярност. Те бяха екзекутирани близо до Константинопол, а телата им бяха хвърлени на кучетата.
Тези светии са били ученици на Св. Максим Изповедник (21 януари) и са страдали заедно с него заради осъждането на монотелитската доктрина, проповядвана от император Констант II. Анастасий Стари (който е бил папски представител в Константинопол) и Анастасий Младши са присъствали на Латеранския събор, свикан от Св. Мартин, папа на Рим (13 април), който е осъдил монотелитската ерес. Заради това самият папа и двамата изповедници, наречени Анастасий, били арестувани от императора. Заедно със Св. Максим, двамата претърпели много мъчения; когато на Св. Максим отрязали дясната ръка и изрязали езика, Анастасий Стари претърпял същото наказание. Те, заедно със своите съученици Евпрепий и Теодор и самият Свети Максим, били изпратени в изгнание в Лазика в Кавказ, където всички те починали. Еупрепий умрял след една година; Свети Максим – след три години; Анастасий Младши – няколко дни преди Свети Максим; Анастасий Стари – след седем години изгнание; а Теодор – след двадесет години. Всички останали непоколебими до края и всички са провъзгласени за изповедници на вярата.