Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 7.24-35 (Апостол)
24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
25За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
26Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
27Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
28Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
29Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
30и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават;
31и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
32Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу;
33а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.
34Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си.
35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
Матей 15.12-21 (Евангелие)
12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
Жития на светиите
Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици
„Роден езичник в Персия по времето на император Константин, той се запознава с християнската вяра като млад мъж, изоставя езичеството си и приема кръщение. Той е толкова очарован от истинската вяра, че оставя всички светски неща и става монах в манастир близо до град Нисибис. Живял сред братята известно време, след което се оттеглил в мълчание, отивайки при архимандрит Урбел, за когото се казва, че в продължение на шестдесет години никога не е ял нищо сготвено. Урбел го направи дякон, но когато искаше да го направи свещеник, Дометий избяга в далечна планина и се засели в пещера там. Той достигна такова съвършенство чрез пост, молитва, бдения и медитация, че беше способен да лекува болните. Когато Юлиан Отстъпникът дойде на това място, чу за Дометий и изпрати хора да го зазидат жив в пещерата, заедно с двама от учениците му. Така умря този светец Божий през 363 г. и отиде в Царството Божие.” (Пролог). Големият Хорологион казва, че Дометий и учениците му са били убити с камъни.
Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)
Марин е бил войник в римската армия, служил в Кесария в Палестина. По време на гоненията при император Галиен той бил арестуван и обезглавен заради християнската си вяра. Сенаторът Астерий, също християнин, присъствал на екзекуцията му. Астерий свалил сенаторската си тога, увил в нея тялото на мъченика и отнесъл святото тяло, за да го погребе. Заради това и той бил обезглавен.
Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)
Той е родом от Египет; името му е това на един от египетските богове. Той избяга в пустинята, за да живее като отшелник, но след много години стана известен духовен водач и основал няколко монашески общности. В първоизточник за него, написан от Руфин, се казва: „На външен вид той прилича на Божий ангел; деветдесетгодишен старец с дълга снежнобяла брада. Впечатлението, което оставя присъствието му, е възхитително. Погледът му е пропит с надчовешко сияние.“ Той приемаше причастие всеки ден. Толкова беше откъснат от света, че веднъж учениците му трябваше да му напомнят, че е настъпила Пасха. Като чу това, той излезе навън, вдигна ръце към небето и се молеше без прекъсване в продължение на три дни. Когато свърши, каза на учениците си: „Това е празнуването на Пасха от монаха: издигането на ума към единение с Бога.“ Той почина в мир на преклонна възраст.
Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)
„От младост беше болнав и от младост желаеше монашеството. Доведен в Пещерния манастир за изцеление, той остана там до смъртта си. Молеше се повече за болестта, отколкото за здравето. Една нощ му се явиха ангели и го постригаха за монах, като му казаха същевременно, че ще бъде болен до смъртта си и ще бъде изцелен в този момент. И така стана; лежеше болен в продължение на двадесет години, вършеше чудеса още приживе и притежаваше рядък дар на прозрение. В часа на смъртта си стана от леглото напълно излекуван, веднага подготви гроба си и почива в Господа, през 1110 г.“ (Пролог)