Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 17.14-23 (Евангелие)

14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Полагането на пояса на Пресветата Богородица (395-408? 886- 912?)

При Успение на Пресветата Богородица, нейният пояс преминава във владение на апостол Тома и след различни премествания стига до Кападокия. По-късно е пренесен оттам в Константинопол, където е съхраняван в запечатан ковчег в църквата на Богородица в Блачернае, по времето на император Аркадий (395-408). Скринчето не е било отваряно до времето на император Лъв Мъдри (886–912), когато императрица Зоя, която била болна, имала видение, в което й било казано да й бъде поставен пояса. Императорът получил благословията на патриарха, поясът е бил поставен върху императрицата и тя веднага се е излекувала. Някои разкази твърдят, че днешният празник чества принасянето на пояса в Константинопол; други – че той възпоменава чудотворното изцеление на императрицата.

Свещеномъченик Киприан, епископ на Картаген (258)

Роден е около 190 г. от езически родители в Северна Африка. Преди кръщението си се е отличавал в Картаген като учител по философия и реторика. Повярвал е в Христа и е бил кръстен в ранна възраст; веднага щом станал християнин, той се отказал от престижната си длъжност , продава многобройните си притежания и раздава цялото си богатство на бедните. През 247 г. е ръкоположен за презвитер, а през 248 г. – за епископ на Картаген. Известен е с кротостта си и бащинската грижа за паството си, съчетани с твърда опозиция срещу еретиците. Обширните му писания и до днес служат за ръководство на Църквата.

Заради изповядването си на Христос той е бил обезглавен по времето на император Валериан на 14 септември; тъй като това е датата на Въздигането на Кръста, неговият празник се чества днес. В момента на екзекуцията си той е оставил двадесет и пет златни монети (огромна сума) на палача, който го е обезглавил.

Св. Геннадий, патриарх на Константинопол (471)

Той е бил известен с кротостта си и аскетичния си начин на живот. Не е ръкополагал никого, който не е знаел Псалтира наизуст. Той е председателствал местен събор, на който симонията в Църквата е била анатемосана. Още приживе е вършил чудеса, а времето на смъртта му му е било съобщено във видение. Известният манастир Студион е построен по негово време, с неговото благословение. Починал е в мир.

- --

Свети Айдан от Линдисфарн (651)

Около 635 г. сл. Хр. Свети Освалд (5 август), крал на Нортумбрия, се обърна към монасите от манастира Иона с молба да изпратят мисионери в неговото предимно езическо кралство. (По-ранна мисия беше приключила със смъртта на Свети Едвин през 633 г.) Отците на манастира избраха Свети Айдан и го ръкоположиха за епископ. Той основал манастир (и своята епископска катедра) на остров Линдисфарн и предприел мисионерски пътувания, винаги пеша, из цялото кралство, като крал Освалд често го придружавал и му служел като преводач. Той живее в голяма бедност, като използва всички дарове, които получава, за милостиня за бедните или за откупване на пленници и роби. Той е духовен отец на Св. Хилда (17 ноември) и основава първите женски манастири в Нортумбрия. Почива в мир през 651 г. и е погребан в Линдисфарн.

Забележка: Нортумбрия е англосаксонско кралство, намиращо се на територията на днешна Североизточна Англия и Южна Шотландия.