Богородичен пост — Разрешава се вино и елей
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
След като първият мъченик Стефан беше убит с камъни, тялото му беше оставено на кучетата; но неговият учител Гамалиил тайно пренесе тялото му на място извън Ерусалим и го погреба през нощта. Около 427 г. отец Луциан, енорийски свещеник в близост до това място, видял в сън къде са погребани мощите на първомученика. Той разказал на патриарх Йоан от Йерусалим и двамата отишли заедно на посоченото място. Копаейки там, намерили кутия с надпис „Стефан” на арамейски букви. Те пренесли светите мощи в Йерусалим с тържествена процесия.
Като епископ на Рим от 254 до 257 г., той се бореше срещу ереста на Новациан. С молитвите си той изцели Луцила, дъщерята на римския трибун Немесий; заради това и бащата, и дъщерята се кръстиха в Христа. Свети Стефан и дванадесет от неговите свещеници бяха обезглавени по време на литургия, по времето на царуването на Валериан.
На шестнадесетгодишна възраст той поема подвига на божието лудост, който продължава в продължение на седемдесет и две години, като доживява до осемдесет и осем години. Той е бездомник, ходел бос и облечен в дрипи, скиташе се по улиците на Москва. Въпреки че мнозина се подиграваха с него, той разкриваше на непознати техните тайни грехове, изобличаваше благородниците за тяхната жестокосърдечност и постепенно стана известен като светец. Цар Иван и митрополитът на Москва присъстваха на погребението му. Той беше погребан в църквата в Москва, която днес носи неговото име.