Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Появата на иконата „Казанска“ на Пресветата Богородица (1579 г.)

„В Казан, през 1579 г., деветгодишната Матрона, чиито родители дом изгорял в пожар, сънувала, че вижда икона на Богородица и чула глас, който й заповядал да извади тази икона от пепелта на разрушената къща. Иконата била намерена увита в стар парцал под печката, където вероятно била скрита по време на татарските нашествия. Иконата най-накрая била отнесена в катедралата „Благовещение на Богородица“, където станала известна с изцеленията, които Божията Майка Божия извършваше чрез нея за слепите… Иконата на Казан е една от най-обичаните икони на Божията Майка в Русия.” (Велики Хорологион)

Свети великомъченик Прокопий (303)

„Роден е в Йерусалим от християнски баща и езическа майка, като първоначално носи името Неаний. След смъртта на баща си майка му го възпитава изцяло в духа на римското идолопоклонство. Когато пораства, император Диоклетиан го вижда някой път и остава толкова доволен от него, че го взема в двора си, за да служи в армията. Когато този нечестив император започнал гоненията срещу християните, той заповядал на Неаний да отиде с отряд войници в Александрия и да изтреби християните там. Но по пътя с Неаний се случило нещо подобно на това, което се случило със Саул. В три часа сутринта настъпило силно земетресение, Господ Иисус му се явил и казал: „Неаний, къде отиваш и срещу кого се бунтуваш?“ Изпълнен с голям страх, Неаний отговори: „Кой си Ти, Господи? Не Те познавам.“ Тогава на небето се появи блестящ кръст, като от кристал, и от кръста се чу глас: „Аз съм Иисус, разпънатият Син Божий.“ Господ продължи: „С този знак, който видя, победи враговете си, и Моят мир ще бъде с теб. “ Това събитие напълно промени живота на Неаний. Той нареди да му изработят кръст, подобен на този, който беше видял, и вместо да се обърне срещу християните, тръгна с войниците си срещу агарите, които нападаха Ерусалим. Той влезе победоносно в Ерусалим и каза на майка си, че е християнин. Доведен на съд, той свали военния си колан и меча си и ги хвърли пред съдията, показвайки с това, че е войник само на Христос Цар. След жестоки мъчения той беше хвърлен в затвора. Там Христос Господ му се яви отново, кръсти го и му даде името Прокопий. Един ден дванадесет жени дойдоха до прозореца на килията му и му казаха: „И ние сме слуги на Христос.“ Арестувани за това, те бяха хвърлени в същия затвор, където свети Прокопий ги наставляваше в християнската вяра и ги подготвяше внимателно да получат венеца на мъченичеството. Тези дванадесет жени бяха жестоко измъчвани. Виждайки техните страдания и кураж, майката на Прокопий също повярвала в Христа, а след това и тринадесетте били екзекутирани. Когато свети Прокопий бил отведен към ешафода, той вдигнал ръцете си към изток и се помолил на Бога за всички бедни и нуждаещи се, за онеправданите и овдовелите, и особено за святата Църква, да расте и да се разпространява и православието да блести до края на времето. Той получил уверение от небето, че молитвата му е чута, след което с радост положил главата си под меча и отишъл при своя Господ, към вечната радост. Свети Прокопий пострадал с чест в палестинската Кесария и бил увенчан с вечен венец на слава на 8 юли 303 г.” (Пролог)

Свети Прокопий, Христови блажен (1303)

Той беше известен търговец от германски произход. Посещавайки Новгород по работа, той беше толкова трогнат от красотата на православието, че прие православната вяра. Стремейки се да следва Христос по-пълноценно, той раздаде всичките си имоти на бедните и живееше като бедняк, посвещавайки живота си на молитва и аскетизъм, но се преструваше на луд, за да избегне похвалите на хората. На него бяха дадени даровете на предвидението и проникновението в сърцата на другите: често говореше на онези, които идваха при него, за техните тайни грехове, и няколко пъти предсказа природни бедствия. Веднъж спря смъртоносна градушка в град Устюг чрез своите горещи молитви пред иконата на Божията Майка. Беше намерен мъртъв на пътя, покрит със сняг; над мощите му беше построена църква, която извърши много чудеса.