1 Коринтяни 2.9-3.8 (Апостол)

9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". 10А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. 11Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. 12Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; 13това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. 14Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. 15Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. 16Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.

1И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. 2С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, 3понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? 4Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски? 5Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? 6Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; 7тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте. 8Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.

Матей 13.31-36 (Евангелие)

31Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, 32което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. 33Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 34Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, 35за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира". 36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

Апостолите Сила, Силван, Кресценс, Епенет и Андроник от Седемдесетте

Св. Сила беше спътник и съработник на апостол Павел (вж. Деяния 15) . Той стана епископ на Коринт и почива в мир. Св. Силван стана епископ на Солун и почива в мир. Св. Кресценс, споменат от св. Павел в 2 Тимотей 4:10, стана епископ на Халкедон. Св. Епенет, възхвален от св. Павел в Римляни 16:5 като „ моят възлюбен Епенет, първият плод на Ахая“ (т.е. първият християнин от гръцката земя), стана епископ на Картаген. Св. Андроник и неговата съработничка Юния също се почитат на 17 май.

Свещеномъченик Полихроний, епископ на Вавилон, и онези, които бяха с него (251)

„Когато император Деций завладял Вавилон, той арестувал Полихроний, заедно с трима свещеници, двама дякони и двама кръстени принцове, Еудин и Сенис. Полихроний не отговарял пред императора, а мълчал, докато свети Пармений, един от свещениците, говорел от името на всички тях. Императорът завел епископа и свещениците в Персия, в град Кордоба, и ги обезглавил с брадва, но принцовете той заведе със себе си в Рим, първо ги хвърли на дивите зверове, а след това ги уби с меч. Всички те пострадаха с чест през 251 г.“ (Пролог)

Преподобна Ангелина, принцеса на Албания.

Тя беше дъщеря на Скандербег, националния герой на Албания. Омъжи се за Стефан, принц на Сърбия, роднина на Скандербег, който потърси убежище в двора му. Стефан, кротък и богобоязлив човек, беше ослепен от турския султан. Принцеса Ангелина, която го обичаше въпреки загубата на зрението му и на светското му царство, се омъжи за него с благословията на баща си. Заедно имали двама сина, Георги и Йоан. Когато синовете им пораснали, Албания била опустошена от турско нашествие. Стефан, заедно с Ангелина и синовете им, избягал в Италия, където живели до смъртта му през 1468 г. Овдовялата Ангелина погребала съпруга си в сръбската му родина и посветила остатъка от живота си на благотворителност. По-големият й син Георги се отказал от княжеската си титла и постъпил в манастир. Йоан се ожени, но умря бездетен през 1503 г. Когато Ангелина преживя и двамата си сина, както и съпруга си, тя също постъпи в манастир. Тя беше погребана заедно със синовете си в манастира Крушедол в Северна Сърбия. Там нейните чудотворни мощи се почитат и до днес, а всяка година се отслужва литургия в нейна памет. Тя, съпругът ѝ и двамата ѝ сина са прославени като светци на Църквата.