Римляни 4.13-25 (Апостол)

13Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. 14Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; 15защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. 16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, 17според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. 18Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти". 19И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; 20а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, 21напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. 22Затова му се вмени за праведност. 23Но не само за него е писано, че му се е вменило, 24но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, 25предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

Матей 7.21-23 (Евангелие)

21Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. 22Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? 23И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Полагане на честната одежда на Пресвета Богородица във Влахерна

По време на управлението на Лъв Велики (457-474), двама благородници, пътуващи на поклонение в Светата земя, отседнали в дома на една стара вдовица. Виждайки чудесата, извършени в малко светилище в дома ѝ, те научили от нея, че тя държи дрехата на Пресвета Богородица, съхранявана в малък сандък в дома си. Старицата била потомка на една от двете девици, които са посещавали Богородица преди нейното успение; в последните си дни на земята тя дала на всяка от тях по една от дрехите си като благословия. Двамата поклонници откраднали дрехата и я занесли във Влахерна близо до Константинопол, където построили църква, посветена на светите Петър и Павел, и тайно оставили дрехата там. Отново множеството чудеса, извършени чрез дрехата, разкрили нейното присъствие и тя станала известна на император Лъв и на православните като цяло.

Свети Йоан (Максимович), архиепископ на Шанхай и Сан Франциско (1966) (19 юни OC)

Този яркосияен светец от нашето време е роден в Русия през 1896 г. През 1921 г. семейството му бяга от Руската революция в Сърбия, където той става монах и е ръкоположен за свещеник. От момента на постъпването си в монашески живот той възприема строго аскетичен начин на живот: до края на живота си никога не спеше в легло, спяйки само за кратко на стол или се поклонявайки пред иконите. Хранеше се веднъж на ден, вечер. Обучавайки семинаристите в Сърбия, той им напътстваше всеки ден да посвещават шест часа на богослужения, шест часа на молитва (без да се броят богослуженията!), шест часа на добри дела и шест часа на почивка (тези шест часа очевидно включват хранене и къпане, както и сън). Дали семинаристите му са следвали съветите му, не знаем, но самият той не само ги е следвал, но и ги е надминавал.

През 1934 г. е посветен на епископ Шанхай (в Руската задгранична църква), където служи не само на руската емигрантска общност, но и на редица местни китайски православни; от време на време отслужва Божествената литургия на китайски език. Когато комунистите идват на власт в Китай, той неуморно работи, за да евакуира паството си на сигурно място, първо във Филипините, а след това в различни западни страни, включително Съединените щати. Служи като епископ в Париж и Брюксел, а след това, през 1962 г., е посветен на архиепископ на Сан Франциско. През целия си живот като монах и йерарх е почитан (а понякога и осъждан) заради аскетичния си труд и непрестанните си ходатайства. През живота му и оттогава насам, чрез неговите молитви са извършени множество чудотворни изцеления от всякакви болести. Веднъж в Шанхай, пазач, разследвайки странни шумове в катедралата след полунощ, открива епископ Йоан, стоящ в камбанарията, гледащ надолу към града и молещ се за хората. Години по-късно, когато посетил манастира „Света Троица“ в Джорданвил, Ню Йорк, свещеникът, отговорен за приемането му, намерил светеца да се разхожда из залите на манастира, застанал пред вратата на всяка стая и да се моли за монаха или семинариста, който спял вътре. След като архиепископът се помолил пред всяка стая, той се върнал в началото на обиколката си и започнал да се моли отново; и така прекарал цялата нощ.

Дори като архиепископ, той живеел в почти абсолютна бедност. Външният му вид бил поразителен: расото му било направено от син китайски „селски плат“, грубо украсено с кръстове, избродирани от сираци, които били под негова грижа в Шанхай. Неговата епископска „митра“ често била платнена шапка, на която бил залепил хартиени икони. Дори в Съединените щати, дори докато отслужвал Божествената литургия (което правил всеки ден), той ходел бос през всички сезони. (В крайна сметка, след като бил хоспитализиран с инфектиран крак, неговият митрополит му наредил да носи обувки; след това той носел сандали). Излишно е да се казва, че той бил срам за онези, които обичат епископите им да изглеждат по-светски, но сред различните му паства по целия свят винаги е имало такива, които са го признавали за светец още приживе.

След смъртта му през 1966 г., чрез неговите молитви се извършва постоянен поток от изцеления и други чудеса, а през 1996 г. той е прославен като светец на Църквата. Неговите нетленни и чудотворни мощи могат да бъдат почитани в неговата катедрала в Сан Франциско. На погребението на Свети Йоан, панегирикът казал на опечалените си (и на всички нас): тъй като архиепископ Йоан успял да живее духовността на Православната църква толкова пълноценно, дори в съвременното, западно, градско общество, ние сме без извинение.

Бележка под линия: Познат монах Йоан веднъж го срещнал във влак в Сърбия. Когато го попитали за дестинацията му, монах Йоан отговорил: „Ще поправя една грешка. Получих писмо, предназначено за друг Йоан, когото възнамеряват да направят епископ.“ Същият човек го срещнал отново на връщане и го попитал дали е успял да разреши проблема си. Йоан отговорил: „Грешката е много по-лоша, отколкото си мислех: наистина ме направиха епископ.“

Свети Ювеналий, патриарх на Йерусалим (458)

Ревностен йерарх, той участва в два Вселенски събора: Третия в Ефес, който осъжда ученията на Несторий; и Четвъртия в Халкидон, който осъжда ученията на Евтихий и Диоскор, че Христос има само една природа, божествена, но не и човешка. След тези събори той се завръща в ерусалимския си престол. Но поради заговора на съюзниците на Диоскор, той е свален от трона си и на негово място е поставен Теодосий, монофизит. Императрица Евдокия, вдовица на император Теодосий Младши, първоначално подкрепя еретиците. Но, несигурна в истинското православно учение, тя отива да се допита до Свети Симеон Стълпник, който осъжда монофизитското учение и казва на императрицата да направи всичко възможно, за да поддържа учението на съборите. Подчинявайки му се, тя осъжда лъжепатриарх Теодосий и убеждава император Маркиан да го свали от власт. Така Свети Ювеналий най-накрая е възстановен на патриаршеския си престол. Той служи на Църквата в мир, общо тридесет и осем години, и почина в дълбока старост.

Свети Ювеналий, първи мъченик на Америка и Аляска (1796 г.)

„Свети Ювеналий е бил (заедно със Свети Герман, виж 12 декември) член на първата мисия, изпратена от Русия да провъзгласява Евангелието в Новия свят. Той е бил свещеник-монах и ревностен последовател на апостолите и е кръстил стотици местни жители на Аляска. Той е бил мъченически убит от разярени езичници през 1796 г.“ (Великият часовослов)