Битие 14.14-20 (Вечерня, Отци)

14Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан; 15и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск; 16и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа. 17Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина; 18и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни, 19и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; 20благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

Второзаконие 1.8-11, 15-17 (Вечерня, Отци)

8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. 9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; 10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; 11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил! 15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. 16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; 17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

Второзаконие 10.14-21 (Вечерня, Отци)

14Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог; 15но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес. 16И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави; 17защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове, 18Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло. 19Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя. 20Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни: 21Той е твоя похвала. Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:

Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Римляни 5.1-10 (Апостол)

1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, 2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. 3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, 4търпението - опитност, опитността - надежда, 5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. 6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. 7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. 8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. 10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

Евреи 13.7-16 (Апостол, Отци)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Матей 6.22-33 (Евангелие)

22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; 23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? 24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. * 25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? 26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? 27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? 28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; 29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; 30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! 31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Йоан 17.1-13 (Евангелие, Отци)

1Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, 2според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. 3А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; 4Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. 5И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. 6Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. 7Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; 8защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. 9Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. 10И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. 11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. 12Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. 13А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Синаксис на Светия Архангел Гавриил

На този ден се почитат всички многобройни явления и чудеса на Светия Архангел, записани в Свещеното Писание и оттогава насам. Този празник дублира Синаксиса на Архангел Гавриил, който се празнува на 26 март, денят след Благовещение; смята се, че е бил добавен към календара тук някъде през IX век, за да може да се празнува по-тържествено извън Великия пост.

Света мъченица Голиндук от Персия (VI в.)

Тя била персийска благородничка по времето на царуването на Хосров II (590-628). Чрез видение на ангел тя повярвала в Христос и приела светото кръщение; кръщелното й име било Мария. Разгневеният й съпруг я докладвал на цар Хосров, който я хвърлил в мръсна тъмница, известна като „Забравата“, за осемнадесет години. През тези години й се казвало многократно да се отрече от Христос и тя била измъчвана по много начини. Хвърляли я на отровни змии, които обаче отказваха да й навредят. Някои беззаконни младежи били изпратени в килията ѝ, за да я осквернят, но Бог я направил невидима за тях. Много перси, изумени и вдъхновени от нейните търпеливи страдания, приели Христос. Накрая тя била освободена чрез посещението на ангел, пътувала до Йерусалим и Константинопол и починала в мир.

Тя се почита на 12 юли по славянския календар. Странно, тя се нарича мъченица във всички разкази, въпреки че е умряла свободна и в мир; вероятно нейните осемнадесет години жестоко затворничество са й донесли този титул.

Свети Юлиан, епископ на Сеноманис (Льо Ман) (1-ви век)

Той е бил ръкоположен за епископ от апостол Петър и изпратен в Галия като мисионер. Някои вярват, че той е бил Симон Прокаженият, когото Господ изцелил, а по-късно кръстил с името Юлиан. В Галия, въпреки големите трудности и лишения, той обърнал мнозина към вярата в Христос и извършил много чудеса — изцелявал болни, изгонвал демони и дори възкресявал мъртви. С времето местният принц Дефенсон се кръстил заедно с много от своите поданици. Той почива в мир.

Почиване на Фотиос Контоглу (1965) (30 юни по стария календар)

Мнозина го наричат „Блажен Фотиос”, но той все още не е официално канонизиран. През ХХ век той почти сам възстанови практиката на истинската византийска иконография в Църквата. Роден е през 1895 г. в един от многото гръцки градове в Мала Азия. Той и семейството му бягат в Гърция по време на „размяната на населението“ през 1923 г., когато над един милион гърци са прогонени от Турция и преселени в Гърция. Учи за светски художник, но все повече се привлича от византийската иконография, чиято практика почти е изчезнала: той усвоява иконографския дух и техника, като копира древни модели и учи при малкото монаси на Светата Гора, които все още практикуват истинската иконография. В началото работата му е пренебрегвана, тъй като светските западни стандарти са започнали да доминират дори в църковното изкуство. Бавно, чрез неуморния си труд, разбирането за православната иконография беше възстановено в Църквата, не само в Гърция, но и по целия свят. Въпреки че беше женен, той живееше в бедност, често даряваше творбите си на църкви или ги изпълняваше срещу символични хонорари. Неговите дълбоко духовни писания са много почитани в Гърция, макар че повечето остават непреведени на английски.