Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Свети Кирил, архиепископ на Александрия (444)

„Свети Кирил е... от Александрия, роден около 376 г., племенник на Теофил, патриарх Александрийски, който също е обучавал светеца в младостта му. След като първоначално е прекарал много време с монасите от Нитрия, той по-късно става наследник на трона на чичо си през 412 г. През 429 г., когато Кирил чува вест за ученията на новия патриарх на Константинопол, Несторий, той започва да се опитва чрез лични писма да накара Несторий да се отрече от еретичните си учения за Въплъщението; и когато ересиархът не се разкайва, свети Кирил, заедно с папа Целестин Римски, повежда православната опозиция срещу неговата грешка. Свети Кирил председателства Третия Вселенски събор на 200-те свети отци през 431 г., които се събират в Ефес под ръководството на свети Теодосий Млади. На този събор с най-мъдрите си думи той посрамва и осъжда нечестивото учение на Несторий, който, въпреки че е в града, отказва да се яви пред Кирил. Свети Кирил, освен че е съборил грешката на Несторий, е заминал...“ пълните коментари на Църквата върху Евангелията от Лука и Йоан. След като е пасъл Христовата Църква в продължение на тридесет и две години, той почина през 444 г.“ (Великият часовослов)

Днес отбелязваме кончината на Свети Кирил. Той се почита и на 18 януари, датата на възстановяването му в Александрийската катедра, след като е бил прогонен от несторианите.

Свети Колумба от Йона (597)

Той е роден в видно благородническо семейство, клана Уи-Ниал от Ирландия, но изоставя всичко светско и става монах на млада възраст. Основава манастирите в Дери и Дъроу и пътува като мисионер в Ирландия почти двадесет години. През 565 г. се установява на остров Йона, край бреговете на Шотландия; там остава 32 години, основавайки известния манастир Йона и продължавайки мисионерската си дейност. Почива в мир в Йона.

Свети Кирил Белозерски (1427)

Той е роден в Москва през 1337 г. и приема монашеския живот още в младостта си. Въпреки че желае живот в строго мълчание и уединение, той е назначен за игумен на Симоновския манастир против волята си. След няколко години, подчинявайки се на откровение от Пресвета Богородица, той напуска абатството си и отива в пустинята Белозерск (Бялото езеро), за да живее като отшелник. Там се събират и други, за да живеят под негово ръководство, и с времето общността става Белозерски манастир. Свети Кирил е търсен отдалеч като старец, или духовен баща, и е удостоен с дарове на чудотворство. Неговото смирение е забележително, както показва следващата STORY.

Веднъж един от монасите му изпитал ужасна омраза към Кирил, която го измъчвала цяла година. Накрая монахът събрал смелост да открие омразата си на самия Кирил. Въпреки че монахът бил изпълнен със срам и разкаяние за злата си страст, Кирил го утешил и казал: „Всички останали грешат за мен; само ти си разбрал моята недостойност.“ Тогава свети Кирил простил на човека и го отпратил с благословията си.

Свети Кирил починал в мир през 1427 г. на деветдесетгодишна възраст.