Деяния 13.13-24 (Апостол)

13Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. 14А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, 18и около четирийсет години време ги храни в пустинята; 19и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; 20а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. 21После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. 22Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: "намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания". 23От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, 24след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.

Йоан 6.5-14 (Евангелие)

5А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? 6А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. 7Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. 8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: 9тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души? 10Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди. 11Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше. 12И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. 13И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха. 14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.

Свети Митрофан, архиепископ на Константинопол (325)

Той е роден в езическо семейство, но баща му Дометий, заедно с цялото си семейство, приема християни и отива във Византион, за да избегне преследването в Рим. Дометий е ръкоположен за свещеник и след време става епископ на Византион. Когато Дометий умира, по-големият му син Проб става епископ; след това, когато Проб умира, вторият син на Дометий, Митрофан, го наследява. Митрофан е възкачен на трона около времето, когато Константин Велики установява Византион като нова столица на Римската империя. Той изпраща делегат на Първия Вселенски събор през 325 г., тъй като не е могъл да присъства поради възраст и немощ. Император Константин обича Митрофан като баща и настоява целия събор да посети болния епископ. Десет дни по-късно той умира.

Свети мироносици Мария и Марта, сестри на Свети Лазар (I в.)

Мария и Марта, заедно с брат си Лазар, били особено предани ученици на нашия Господ; тяхната STORY до времето на Възкресението може да се намери в Лука 10 и Йоан 11-12. Мария и Марта били сред жените, носещи миро. Те, заедно с брат си, починали в Кипър, където Лазар станал първи епископ на Китион, след като бил възкресен от мъртвите от Христос.

Древно предание разказва, че Лазар е бил на тридесет години, когато е бил възкресен от Господа, и че е живял още тридесет години. След като е бил възкресен от мъртвите, той никога повече не се е смял; но веднъж, когато видял някой да краде глинен съд, се усмихнал и казал: „Глина краде глина“. Името му е гръцки вариант на Елеазар, което означава „Бог е помогнал“.