Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 43.9-14 (Вечерня)
9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
1 Петрово 1.3-9 (Вечерня)
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.
6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,
7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;
1 Петрово 1.13-19 (Вечерня)
13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.
14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,
15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.
16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,
19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
1 Петрово 2.11-24 (Вечерня)
11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата,
12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението.
13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт,
14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.
15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци,
16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии.
17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте.
18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите.
19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.
20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.
21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
Матей 28.16-20
(1-во утринно Евангелие)
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Евреи 11.33-12.2 (Апостол)
33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,
34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,
35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;
36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,
37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,
40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.
1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
2 Коринтяни 11.21-12.9
(Апостол, Апостоли)
21За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
22Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
23Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
24Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
25три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
26много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
27в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
28Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
29Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
30Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни.
2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),
4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.
6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене.
7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.
8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене.
9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
Матей 10.32-33, 37-38, 19.27-30 (Евангелие)
32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;
33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
27Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?
28А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието *, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;
29и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
30А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.
Матей 16.13-19
(Евангелие, Апостоли)
13А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?
14Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците.
15Той им рече: а вие за кого Ме мислите?
16Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
17Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
18и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;
19и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.