Деяния 10.21-33 (Апостол)

21Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли? 22А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи. 23Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него. 24На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели. 25Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони. 26А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек! 27И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани. 28И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. 29Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене? 30Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха 31и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. 32И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори. 33Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

Йоан 7.1-13 (Евангелие)

1После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият. 2Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри. 3Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш. 4Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света. 5Защото нито братята Му вярваха в Него. 6На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно. 7Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши. 8Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило. 9Това като им каза, остана си в Галилея. 10Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом. 11А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи? 12И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа. 13Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.

Свещеномъченик Терапонт, епископ на Сарди (259)

Заради смелата си проповед за Христос и обръщането на мнозина към вярата, той бил хванат и измъчван от езичниците. След като го затворили и го изгладнели, преследвачите го вързали за четири стълба и го бичували, докато плътта му не била съблечена от костите му. Но той останал жив и четирите мъртви стълба, за които бил вързан, поникнали във високи, зелени дървета, от които мнозина получили изцеление. Накрая свети Терапонт бил посечен с меч по време на управлението на император Валериан.

Свети мъченици Теодора и Дидим (304)

„По време на царуването на нечестивия император Максимилиан, в Александрия живеела девойка на име Теодора, добре образована и от благороден произход. Тя била изправена пред съда на езичниците заради християнската си вяра. След дълги разпити и мъчения за вярата, князът, нейният мъчител, заповядал да я хвърлят в публичен дом и на войниците да се даде свободен достъп до нея, за да задоволяват плътските си страсти. Теодора се помолила горещо на Бога да я спаси от осквернение и когато се помолила, при нея влязъл войник на име Дидим и ѝ казал, че е слуга Христов. Той я облякъл във войнишките си дрехи, а себе си – в нейната рокля, след което я пуснал и сам останал в публичния дом. Той бил хванат и отведен пред съдията, където признал, че е християнин и е спасил Теодора, и сега е готов да умре за Христос. Той бил осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията. Теодора се затичала към него там и извикала: „Въпреки че ти спаси честта ми, не те помолих да ме спасиш от смърт. Предай мъченическата смърт на...“ „мен!“ Дидим отговорил: „Възлюбена сестро, не пречи на смъртта ми за Христос, нито на измиването на греховете ми в кръвта ми.“ Чувайки този разговор, езичниците осъдили и двамата на смърт, обезглавили ги и изгорили телата им. Те страдали с почести и получили вечни венци на слава в Александрия през 304 г. (Пролог)

Свети Нови Изповедник Йоан Руски (1730)

Той е пленен по време на руска кампания срещу турците през 1711 г. и продаден в робство в Мала Азия. Като роб той се стреми да служи вярно на Бога, като същевременно служи на земния си господар във всичко почтено. Въпреки многото изкушения, предлагани от мюсюлманите да се отрече от вярата си, той остава непоколебим и му е позволено да върши чудеса чрез молитвите си. Почива в мир през 1730 г. Мощите му остават нетленни.

Свети Давид от Гарешджей (VI в.)

„Този Давид е един от тринадесетте грузински отци (7 май). Той е кръстен така на пустинята Гараджели близо до Тифлис, където е живял аскетичен живот. В напреднала възраст Давид решил да посети Светата земя с няколко свои ученици. Той оставил ръководството на манастира на двама старци, Лукиан и Додо, и тръгнал на път. Когато стигнали до хълм, от който се виждал Йерусалим, Давид се разплакал и казал: „Как мога да смея да ходя по стъпките на въплътения Бог с тези грешни крака?“ и казал на учениците си да отидат и да се поклонят на светите места, но самият той взел три камъка и тръгнал да се връща. Но Господ не оставил такова смирение скрито от света и ангел се явил на Илия, патриарха на Йерусалим, и му казал: „Изпрати веднага да повикат стареца, който точно сега се връща в Сирия; той е взел със себе си три камъка и носи със себе си цялата благодат на Светата земя. Един камък е достатъчна благословия за него; нека върне другите два в Йерусалим. Той се нарича авва Давид.“ „Гарешджей.“ Патриархът бързо изпратил мъже да настигнат стареца. Те взели от него два камъка и го пуснали да си върви. Третият камък лежи на гроба му и до днес и притежава чудотворна лечебна сила.“ (Пролог)

Достопочтен Беда (Баеда) (735)

Той прекарва почти целия си живот като монах в Англия и е известен предимно с многобройните си писания. Постъпва в манастира в Уиърмут на седемгодишна възраст, а по-късно се премества (вероятно като един от основателите) в манастира Джароу, където прекарва остатъка от живота си. Ръкоположен е за свещеник на тридесетата си година. В допълнение към многобройните произведения на библейската екзегеза, много популярни през Средновековието, той съставя „Църковна STORY“, която все още е основният източник за STORYта на установяването на християнството на Британските острови. Почива в мир.

Проблем: Беда е живял по времето на неразделената Църква, но е канонизиран на Запад едва през 1899 г., векове след Великата схизма. Вероятно тогава той никога не е бил официално прославян от Православната църква. Дали е той светец на Църквата? Оставяме отговора на по-мъдрите глави.