22 Май 1986
Четвъртък на 3-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Василиск, епископ Комански
свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)
Праведният Мелхиседек, цар на Салим.
Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 8.26-39 (Апостол)

26А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. 27Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, 28връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. 29А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. 30Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? 31Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. 32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. 33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята". 34Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? 35Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса. 36И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? 37А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. 38И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. 39Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.

Йоан 6.40-44 (Евангелие)

40Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден. 41Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето. 42И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? 43Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си. 44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Жития на светиите

свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)

Той бил от Амасия на Черно море и бил племенник на Свети Теодор Тирон (17 февруари). Бил е съмъченик на Евтропий и Клеоник (3 март), но е почетен, защото след като били разпнати на кръст, бил затворен в затвора. Нов управител заменил този, който убил спътниците на Василиск, и Василиск се молил със сълзи да не бъде лишен от мъченическа смърт. Господ Иисус му се явил, обещал, че молитвата му ще бъде чута и му казал да отиде в селото си, за да се сбогува с майка си и братята си. Новият управител, Агрипа, изпратил войници в селото и върнал Василиск при него. По пътя към Амасия много чудеса се случили чрез светеца и мнозина били доведени при Христос. Доведен пред управителя, Василиск отново отказал да се поклони на идолите или да се отрече от Христос: бил обезглавен в Комана и тялото му хвърлено в реката. След екзекуцията на светия светец, Агрипа мигновено полудял и останал такъв, докато не се намазал с кръвта на мъченика, която веднага го изцелила. Убеден от това чудо за истинността на вярата, Агрипа бил кръстен. Всичко това се случило по време на управлението на Диоклециан.

Праведният Мелхиседек, цар на Салим.

Той беше „свещеник на Всевишния Бог“ (Битие 14:18-20), който благослови нашия праотец Авраам и „донесе хляб и вино“, предобразявайки Светата Евхаристия, векове преди Законът да бъде даден на Моисей или Христос да се въплъти. Посланието до евреите (гл. 7) разкрива Мелхиседек, Царят-свещеник, като прототип на Христос.

Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Съборът е свикан от император Теодосий Велики, главно за да изясни учението на Църквата за Светия Дух. Македоний, епископ на Константинопол, погрешно е учел, че Духът е творение, а не Божествена Личност, „Която заедно с Отца и Сина е почитана и прославена“. Отчасти за да поправи тази грешка, съборът преразглежда и разширява текста на Никейския символ на вярата до вида, който познаваме днес.