Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети Пахомий Велики, основател на кинобитското монашество (346)

Името му на родния му коптски, Пахом, означава „орел“. Той е египетски езичник, който постъпва в римската армия на млада възраст. Докато е настанен в Тива, той е изумен от добротата на местните християни, които носят храна и напитки на войниците. След като научава кои са те, той повярва в Христос и се закле, след като бъде освободен от армията, да му служи до края на живота си. В края на военната си служба той е кръстен и става ученик на отшелника Паламон, с когото живее десет години.

На място, наречено Табенисис, му се явил ангел, облечен в монашески одежди, и му дал плочка, на която било написано правило за кенобитски манастир – такъв, в който братята живеят общински, а не като отшелници, нещо, което не било виждано преди сред християните. Ангелът му заповядал да основе такъв манастир. Пахомий се заел за работа, като построил много килии, въпреки че нямало никой друг да живее там освен него и брат му Йоан. Когато Йоан поставил под въпрос ненужната сграда, Пахомий само казал, че следва Божията заповед, без да казва кой ще живее там или кога.

Но скоро там започнали да се събират хора и с времето толкова много хора станали негови ученици, че той в крайна сметка основал девет манастира, в които живеят хиляди монаси. Правилото, което той дал (или било дадено) за тези манастири, станало модел за цялото общинско християнско монашество след това. Свети Пахомий починал през 346 г., преди своите велики египетски съборници Свети Антоний Велики и Свети Атанасий Велики.

Да забавляваш ангели, без да ги подозираш: Простите действия на християнските вярващи към техните езически потисници може да са изглеждали глупави за мнозина, но именно такива действия са отворили очите на Пахомий за светлината на Христос и са дали несметно големи плодове: основаването на монашеския живот, който все още е гръбнакът на Христовата Църква.

Отче наш сред светиите Ахилий, епископ на Лариса (330)

Той е роден в Кападокия и е един от 318-те богоносни отци, присъствали на Първия Вселенски събор. На събора Ахилий взел камък и казал на арианите: „Ако Христос е Божие творение, както казвате, кажете масло да потече от този камък.“ Когато еретиците замълчали, Ахилий продължил: „И ако Синът Божий е равен на Отца, както вярваме, нека масло потече от този камък“, при което масло потекло. Връщайки се в Лариса, светият епископ съборил много езически храмове, построил много църкви, изгонил много демони и починал в мир.