Евреи 10.32-38 (Апостол)

32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 2.14-17 (Евангелие)

14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. 15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. 16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? 17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети мъченици Агатопус и Теодул (303)

Агатоп бил дякон, много стар, а Теодул - четец, много млад, в църквата в Солун. По време на гонението на Диоклециан двамата били призовани на съд. Те отишли радостни, хванати един за ръка и възкликнали на всички: „Ние сме християни!“ След като ласкателства, увещания, заплахи, затвор и глад не успели да ги накарат да се отрекат от Христос, те били осъдени на смърт чрез удавяне. Били вързани и голям камък им бил привързан към вратовете; когато щяли да бъдат хвърлени в морето, Агатоп извикал: „Ето, чрез второ кръщение сме измити от греховете си и ще отидем очистени при Христос Иисус!“ Удавените им тела скоро били изхвърлени на брега и християните ги погребали с почести. Не след дълго Теодул се явил на братята си под формата на сияен ангел и им казал да дадат всичките му имоти на бедните.

Светият ни отец Марк от Трахия (ок. 400 г.)

Наричан е още „Марк Атинянин“, защото е роден в Атина. Когато родителите му починали, той размишлявал за преходността на всички земни неща, раздал имуществото си на бедните и се качил на дъска в морето, молейки Бог да го води където пожелае. По Божие провидение Марк бил изхвърлен на бреговете на Либия, където се установил като отшелник на планина, наречена Трахе. (Някои казват, че е било в Етиопия, но това изглежда по-малко вероятно.) Там той живял деветдесет и пет години, без никога да види друго човешко същество.

Свети Серапион го посетил преди смъртта му и описал живота му. Серапион попитал Марк дали има християни, чиято вяра е толкова велика, че могат да кажат на планината „Стани и се хвърли в морето“ и тя да стане така. Веднага планината, на която стояли, започнала да се движи като вълна, но Марк вдигнал ръка и я спрял.

На смъртния си одър Свети Марк се помолил за спасението на всички хора и предал душата си на Бога. Свети Серапион видял ангел, носещ душата на Марк, и ръка, протегната от небето, за да я приеме. Свети Марк бил на около 130 години, когато починал.