Йоан 12.17-50 (Евангелие, Жених)

17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. 18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. 19А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му. 20Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини; 21те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса. 22Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса. 23Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий. 24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. 25Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот. 26Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. 27Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час. 28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. 29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. 30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. 31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. 32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. 33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? 35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях. 37Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?" 39Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл: 40"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря". 41Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него. 42Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. 44А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил; 45и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил. 46Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. 47И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. 49Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. 50И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Езекиил 2.3-3.3 (6-ти час)

3И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен. 4И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог! 5Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят, че е имало пророк между тях. 6А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом; 7и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са упорити. 8А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам". 9И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък. 10И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".

1И каза ми: "сине човешки! изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев". 2Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък; 3и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.

Изход 2.11-22 (Вечерня)

11След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви). 12И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. 13На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си? 14А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало. 15И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец. 16Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора). 17И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им. 18Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес? 19Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни). 20Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб. 21На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. 22Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)

Йов 2.1-10 (Вечерня)

1Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа. 2И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих. 3И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина. 4Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има; 5но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, - ще ли Те благослови? 6И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази. 7Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме. 8И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града). 9И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! * 10Но той й рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? - Във всичко това Иов не съгреши с устата си.

Яков 1.1-12 (Вечерня, Св. Яков)

1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. 2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; 4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. 6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; 7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. 9Униженият брат да се хвали със своята висота, 10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: 11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. 12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.

Яков 1.13-27 (Вечерня, Св. Яков)

13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, 14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; 15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. 17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му. 19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, 20защото човешкият гняв не върши Божия правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви. 22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. 26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

Яков 2.1-13 (Вечерня, Св. Яков)

1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие. 2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, 3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, 4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? 5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? 6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? 7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате? 8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите. 9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници. 10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. 11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. 12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. 13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Деяния 12.1-11 (Апостол, Св. Яков)

1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - 4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

Матей 26.6-16 (Евангелие, Преждеосвещена)

6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, 7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. 8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: 9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. 10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: 11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; 12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. 14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. 16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

Лука 5.1-11 (Евангелие, Св. Яков)

1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, 2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. 3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. 4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. 5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. 6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. 7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. 8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. 9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, 10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. 11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Свети апостол Яков, брат на Свети Йоан Богослов (45)

„Син на Зеведей и брат на Йоан, той беше един от дванадесетте. По призива на Господ Иисус, той остави рибарските си мрежи и баща си и заедно с Йоан веднага последва Христос. Той беше един от тримата апостоли, на които Господ разкри най-големите тайни: пред които се преобрази на Тавор и пред които се мъчеше в Гетсиманската градина преди Страстите Си. След като получи Светия Дух, той проповядва Евангелието на различни места, стигайки чак до Испания. При завръщането му от Испания избухна ожесточен спор между него и евреите относно Светото писание и, неспособни да му устоят, те наеха магьосник Ермоген. Но Ермоген и неговият ученик Филип бяха победени от силата и истината, които проповядваше Яков, и бяха кръстени. Тогава евреите го изобличиха на Ирод и убедиха някой си Йосия да клевети апостола. Този Йосия, виждайки мъжественото поведение на Яков и чувайки ясната му проповед за истината, се разкая и повярва в Христос. Когато Яков беше осъден на смърт, този Йосия също беше...“ осъден. Качвайки се на ешафода, Йосия помолил Яков за прошка за греха на клевета, а Яков го прегърнал, целунал го и казал: „Мир ти и прошка.“ И двамата положили главите си под меч и били обезглавени заради Господа, когото обичали и на когото служили. Свети Яков страдал в Йерусалим през 45-та година. Тялото му било пренесено в Испания, където и до днес на гробницата му се извършват чудеса на изцеление.“ (Пролог)

Мощите му се почитат в светилището му в Компостела, Испания.

Свети Игнатий (Брянчанинов), епископ Ставрополски и Кавказки (1867)

Той е роден през 1807 г. в руска аристокрация - баща му е богат провинциален джентълмен. Още от ранна възраст той чувства силен призив към монашески живот, но по това време е почти нечувано за благородник да поеме по такъв път и Димитрий (както е наречен при кръщението) постъпва във Военното училище за пионерски войни в Санкт Петербург. Там той се отличава и дори привлича вниманието на великия херцог Николай Павлович, събитие, което ще повлияе дълбоко на по-късния му живот.

Въпреки отличния си успех в академията, младият Димитрий все още копнеел само за Божиите неща. През 1827 г. завършва училището и е назначен за офицер в армията, но скоро се разболява тежко и е уволнен. Това се оказва благодат: когато се възстановява, той веднага става послушник, живее в няколко различни манастира и попада под духовните грижи на стареца Леонид, един от прочутите отци на Оптинския манастир. През 1821 г. полага монашески обети и получава името Игнатий. Скоро след това е ръкоположен за свещеник.

Скоро след като новопосветеният отец Игнатий се уединил, цар Николай I - бившият велик херцог Николай - посетил Пионерското военно училище и попитал какво се е случило с обещаващия кадет, когото срещнал преди няколко години. Когато царят научил, че бившият Димитрий вече е монах, той го потърсил, издигнал го в сан архимандрит (на 26-годишна възраст!) и го направил настоятел на манастира „Свети Сергий“ в Санкт Петербург. Цар Николай му наредил да направи манастира модел за всички руски религиозни общности. Въпреки че желаел само живот в уединение и молитва, новият архимандрит се посветил съвестно на изпълнението на царската задача. Манастирът наистина се превърнал в своеобразен стандарт за руското монашество, а неговият игумен придобил много духовни деца, не само сред монасите си, но и сред миряните в столицата.

След двадесет и четири години като настоятел на манастира, Свети Иганатий е възведен в епископски сан през 1857 г., първо за епископ на Ставропол, а след това за епископ на Кавказ. Само четири години по-късно (на 54-годишна възраст) той подава оставка и прекарва остатъка от живота си в отшелничество в Николо-Бабаевския манастир в Костромска епархия. Там той продължава големия корпус от духовни писания, с които е добре познат. Неговите печатни произведения запълват пет тома; от тях поне две основни произведения са преведени на английски: „За молитвата на Иисус“ и „Арената: дар на съвременното монашество“. И двете са бисери на духовното писане, полезни за всеки сериозен православен християнин.

Свети Игнатий починал в мир през 1867 г. Той бил прославен през 1988 г. от Московската патриаршия, по време на честванията на хилядолетието през същата година. Свети Андрей Рубльов, Ксения Петербургска, Теофан Затворник и други били прославени по същото време.