Исаия 10.12-20 (6-ти час)

12И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. 13Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, 14и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. 15Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! 16Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. 17Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; 18и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. 19И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. 20И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.

Битие 7.6-9 (Вечерня)

6А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. 7И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. 8И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята 9влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

Притчи 9.12-18 (LXX) (Вечерня)

12(Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) 13Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, 14сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, 15за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: 16"който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва: 17"крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". 18И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.

Свети отец Тит Чудотворец (IX в.)

Много малко се знае за него. Той приел монашеския живот още много млад и се отдал безрезервно на аскетическа борба, дотолкова, че в добродетелите на смирението и послушанието се казвало, че превъзхожда „не само братята, но и всички хора“. С времето той станал игумен на манастир. По време на иконоборческата ереста той непоколебимо отстоявал светите икони. Както приживе, така и след смъртта си бил надарен с дара на чудотворството. Починал в мир някъде през IX век.

Свети мъченици Амфиан и Едесий (ок. 306 г.)

Те били братя от знатно езическо семейство. Докато учили в Бейрут, приели Христовата вяра. Връщайки се у дома, те открили, че вече не могат да живеят с езическите си роднини и избягали в Кесария в Палестина, като се поставили под грижите на Памфил, свети свещеник, който ги обучавал в учението на вярата и в аскетичния живот.

Амфиан влязъл в езически храм, докато управителят Урбан принасял жертва. Хванал ръката на управителя и го умолявал да се откаже от служението си на мъртви идоли и да познае единия Бог. Заради това бил подложен на мъчения, след което хвърлен в морето с камък на врата.

Едисий бил изпратен в медна мина в Палестина, а след това в Египет. В Александрия, управителят Хиерокъл преследвал християни, като залавял християнски монахини и благочестиви девици и ги продавал за проституция. Изпълнен със свята ревност, Едисий се изправил срещу управителя, осъдил го и го ударил. За това той, подобно на брат си, бил измъчван, а след това удавен.