Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Римляни 13.11-14.4 (Апостол)

11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. 12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. 13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; 14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Матей 6.14-21 (Евангелие)

14Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Мъченик Сабинас от Хермополис, Египет (287)

Той бил управител (бихме казали кмет) на град Хермополис в Египет. По време на гоненията той и много други християни избягали в планините, където Сабинас се затворил в една колиба и прекарвал дните си в пост и молитва. Но един беден човек, който му носел храна (и на когото Сабинас беше помогнал по много начини), го предаде на властите за две златни монети. Сабинас и шестима други бяха арестувани, вързани и заведени пред управителя Ариан. След жестоки мъчения Сабинас беше удавен в Нил.

Светият ни отец Христодулос, чудотворецът от Патмос (1111)

Той беше от района на Никея и родителите му Теодор и Анна го кръстиха Йоан. Още в ранна възраст той се посвети на монашеския живот и беше преименуван на Христодулос („роб на Христос“). След като напредна в аскетичния живот, той получи разрешение от император Алексий I (1081-1118) да основе църква и манастир на остров Патмос, посветени на Свети Йоан Богослов. И църквата, и манастирът стоят и продължават да се използват и до днес. Когато Патмос беше нападнат от арабите, той и учениците му избягаха в Еубея, където той почина. Учениците на светеца пренесли мощите му обратно в неговия манастир, където те продължават да вършат чудеса и днес.

Свети апостол Аристобул от Седемдесетте, първи епископ на Британия (I в.)

„Той беше брат на апостол Варнава и беше роден в Кипър. Беше последовател на апостол Павел, който го споменава в Посланието си до римляните (16:10). Когато великият апостол Павел постави много епископи в различни части на света, той назначи този Аристобул за епископ на Британия (т.е. Англия). В Британия живееше див народ, езически и нечестив, и Аристобул претърпя сред тях невъобразими мъки, нещастия и злоба. Те го биеха безмилостно, влачеха го по улиците, подиграваха му се и го осмиваха. Но в крайна сметка този свят човек постигнал успех чрез силата на Божията благодат. Той просветил народа, кръстил го в името на Христос Господ, построил църкви, ръкоположил свещеници и дякони и накрая починал там в мир и отишъл в Царството на Господа, на когото служил толкова предано.” (Пролог)

Бележка: в гръцкия календар той се почита на 15 март.