2 Тимотей 3.1-9 (Апостол)

1И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, 3непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, 4предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, 5които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай! 6Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти, - 7женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината. 8И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата. 9Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.

Лука 20.46-21.4 (Евангелие)

46пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, 47които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.

1А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата; 2видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти, 3и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; 4защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.

Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.

„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).

„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).