1 Солунци 4.1-12 (Апостол)

1И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; 2защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. 3Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, 4всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, 5а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, 6и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме. 7Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. 8И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас. 9А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго, 10защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате, 11и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, 12за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

Лука 11.42-46 (Евангелие)

42Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

Свети пророк Софония (7 в. пр.н.е.)

Той е девети сред малките пророци. Живял е в Йерусалим по време на управлението на цар Йосия (640-609) и според някои е правнук на цар Езекия. Името му означава „Господ защитава“ или „Господният стражев пост“.

Нашият преподобни отец Йоан Мълчалив, епископ на Колония (558)

Той е роден в християнско семейство в Никополис, Армения. Когато е на осемнадесет години, родителите му умират и с дванадесет други млади мъже основава малък манастир. След няколко години, много против волята си, е посветен на епископ на Колония, но продължава да живее аскетичния живот на монах. След девет години служба като епископ, обезкуражен от светските дела и интригите около него, той тайно заминава за Йерусалим, за да живее като монах. Той е божествено воден до манастира на Свети Сава, който го приема и, без да знае нищо за неговия сан, му отрежда скромно място сред новите монаси. Свети Йоан с радост приема всяка задача, която му е възложена, и служи на другите монаси в смирение и мълчание. След като завършва послушничеството си, му дава килия, където живее в пълно мълчание, постейки пет дни в седмицата. В събота и неделя се присъединява към братята за молитва, причастие и храна; но дори и в тези моменти другите монаси се назидават от мълчанието и непрестанното му разкаяние. Свети Сава желае да го направи свещеник и го води да бъде ръкоположен от Йерусалимския патриарх. Свети Йоан помолил патриарха за лична среща и обяснил, че не може да бъде ръкоположен, защото вече е епископ. Патриархът върнал свети Йоан на свети Сава, казвайки му само, че е невъзможно той да ръкоположи Йоан, на когото трябва да бъде позволено да живее в мълчание и уединение. Свети Сава бил озадачен (мислейки, че някакъв грях е попречил на монаха да бъде ръкоположен), но скоро получил откровение за истинския сан на Йоан.

След много години на отшелничество, свети Йоан се оттегля в пещера в пустинята за девет години. Той става известен като божествено просветен съветник и чудотворец и с радост приема всички, които идват при него за напътствие или молитва. През 509 г. се завръща в манастира, където живее като отшелник в килията си, общувайки със света само чрез един от своите ученици. В продължение на много години той живее само на рядка каша, в която смесва пепел. Един ден ученик го вижда да сипва пепел в храната си и Йоан изоставя практиката, не желаейки да бъде известен с практикуването на каквато и да е добродетел.

Веднъж той помолил Бог за знак, който да му покаже дали ще му бъде дадено да влезе в Небесното царство. Взел едно смокиново зърно и го поставил на гола скала пред килията си. Без пръст и вода, семето поникнало, пуснало листа и цветове и дало три смокини, които Свети Йоан споделил с учениците си. След това светецът се приготвил за смъртта си. Той починал в мир на 104-годишна възраст.