Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Колосяни 3.4-11
(Апостол, Праотци)
4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение.
6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието,
7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.
8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си;
9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му
10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател,
11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.
Ефесяни 4.1-6 (Апостол)
1И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,
2с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
3и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.
4Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;
5един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,
6един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.
Лука 14.16-24
(Евангелие, Праотци)
16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
Лука 10.25-37 (Евангелие)
25И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
26А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
28Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
29Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
30Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
Жития на светиите
Свети мъченици Тирс, Левкида и Калиник (250 г.)
Тези мъченици се борили в Мала Азия по време на управлението на Деций. Тирс и Левкис били екзекутирани след ужасни мъчения, защото се изповядвали като християни и смъмряли управителя за клането на братята им. Калиник бил езически жрец, обърнал се във вярата, след като станал свидетел на мъченичеството и чудесата на Свети Тирс; той бил обезглавен.
Свети мъченици Филимон, Аполоний, Ариан и онези с тях (3 в.)
„По време на управлението на Диоклециан (284-305), управител на Антиноя в Тиваида на Горен Египет бил Ариан, свиреп гонител, който изпратил много християни на насилствена смърт, сред които светиите Тимотей и Мавра (виж 3 май) и света Сабина (16 март). Когато затворил тридесет и седем християни заради изповядването им на вярата, един от тях, на име Аполоний, четец на Църквата, загубил смелост при вида на инструментите за мъчения и помислил как би могъл да избегне мъките, без да се отрече от Христос. Той дал пари на Филимон, флейтист и езичник, за да може той да облече дрехите на Аполоний и да принесе жертви пред Ариан, така че всички да помислят, че Аполоний е изпълнил волята на управителя и той да бъде освободен. Филимон се съгласил с това, но когато дошло време за жертвоприношение, просветлен от божествената благодат, той се обявил за християнин. Той и Аполоний, който също изповядал Христос, когато измамата била разкрита, били обезглавени. Преди да ги обезглави, Ариан заповядал да бъдат...“ простреляни със стрели, но докато те останали невредими, самият Ариан бил ранен от една от стрелите; свети Филимон предсказал, че след мъченическата си смърт Ариан ще бъде изцелен на гроба си. Когато това се случило, Ариан, гонителят, който бил убил толкова много Христови слуги, сам повярвал в Христос и бил кръстен с четирима от своите телохранители. Диоклециан чул за това и заповядал да доведат при него Ариан и неговите телохранители. Заради изповядването на Христос те били хвърлени в морето и получили венеца на вечния живот.“ (Великият часовослов)