Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.1-12
(4-то утринно Евангелие)
1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)
6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
Матей 22.35-46 (Евангелие)
35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38тази е първа и най-голяма заповед;
39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Жития на светиите
Света мъченица Харитина от Амисос (304)
Тя била слугиня (според Великия Хорологион) или осиновена дъщеря (според Пролога) на един знатен римски гражданин на име Клавдий, по времето на царуването на Диоклетиан. Тя била предадена като християнка на управителя Дометиан, пред когото безстрашно изповядала вярата си. След като претърпяла много жестоки мъчения, управителят изпратил няколко разпуснати младежи да я изнасилят. След като се помолила да бъде пощадена от това безчестие, й било позволено да предаде душата си на Бога.
Светите йерарси на Москва Петър (1326), Алексий (1378), Йона (1461), Макарий (1563), Филип (1569), Хермоген (1612), Филарет (1867), Инокентий (1879) и Тихон (1925)
Празникът на Московските йерарси е установен по времето на царя Теодор и патриарх Йов през 1596 г. Всички те се почитат както поотделно, така и на този ден. Само светиите Петър, Алексий, Йона и Филип са конкретно споменати в службата на Менаион, но през годините към почитането са добавени и други свети йерарси на Москва.
Светата ни майка Методия от Кимолос (1865)
Тя е родена през 1865 г. на остров Кимолос. Против нейната воля родителите ѝ я омъжили за моряк, но той се удавил скоро след сватбата им. Въпреки че скърбяла за него, тя приела загубата му като знак, че трябва да следва пътя, който винаги е желала най-силно — затова постъпила в манастир, приемайки името Методия. След това се затворила в малка килия, където се посветила на молитвата безрезервно, почти без да я напуска. Молела се практически денонощно и спазвала строг пост всеки ден, освен в събота и неделя, когато напускала килията си, за да причасти. По време на Великия пост не приемала никакви посетители; през останалото време приемала само жени. Тя стана известна в целия си регион като съветник и лечителка. Почина в мир на възраст от четиридесет и две години, през 1908 г.