Ефесяни 5.20-26 (Апостол)

20като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа, 21като се покорявате един другиму в страх Божий. 22Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, 23защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. 24Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. 25Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, 26за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;

Лука 3.23-4.1 (Евангелие)

23Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, 24Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов, 25Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев, 26Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин, 27Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев, 28Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров, 29Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин, 30Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов, 31Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов, 32Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов, 33Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин, 34Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров, 35Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин, 36Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов, 37Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов, 38Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;

Св. Иларион Велики от Палестина (371)

Роден е в Палестина от езически родители, които го изпратили в Александрия, за да получи образование. Там се запознал с християнската вяра и бил кръстен. Чувайки за славата на Св. Антоний Велики, той се срещнал с великия „Отец на монасите“ и решил да се посвети на аскетичния живот. До края на живота си той пътува от място на място, водейки най-аскетичен живот на уединение, молитва и пост. Но където и да отидеше, неговата святост блестеше като фар и той ставаше известен на хората, които се стичаха при него за съвет, наставление и изцеление. Тогава той бягаше на друго място и започваше отново. Пътуванията му го отвеждат в Египет, Либия, Сицилия и накрая в Кипър, където почива в дълбока старост. Докато лежи на смъртното си легло, той извиква: „Тръгни, о, душа моя. От какво се страхуваш? Тръгни! Защо се тревожиш в мен? Служила си на Иисус Христос почти седемдесет години и се страхуваш от смъртта?“ Като изрече тези думи, той почина.

Синаксарионът дава изключително подробно описание на неговите аскетични подвизи, което може да бъде поучително:

“ От шестнадесетата до двадесетата си година подслонът на Иларион беше проста колиба, направена от тръстика и блатни треви. След това той построи малка, ниска килия, която приличаше повече на гробница, отколкото на къща. Лежеше на твърдата земя и се миеше и подстригваше само веднъж в годината, на Великден. Никога не переше кожата, която му беше дал Свети Антоний, и носеше същата туника, докато тя се разпадна на парчета. Той знаеше цялото Свещено Писание наизуст и го рецитираше на глас, стоящ с благоговение, сякаш Бог беше видимо присъстващ. От двадесет и първата до двадесет и седмата си година, няколко леща, накиснати в студена вода, бяха в продължение на три години неговата ежедневна храна, а през следващите три години той не приемаше нищо друго освен хляб, поръсено със сол. От двадесет и седмата до тридесетата си година се хранел с диви растения; от тридесет до тридесет и пет години – с шест унции ечемичен хляб и малко зеленчуци, приготвени без масло. После, като се разболял и зрението му отслабнало, той добави малко масло към храната си, но не увеличи дажбата си от хляб, въпреки че виждаше тялото си да отслабва и вярваше, че смъртта му наближава. На възраст, на която другите обикновено намаляват строгите си аскетични практики, той продължи да спазва тази диета с удвоена ревност, като млад послушник, до смъртта си. Никога не ядеше преди залез слънце и не прекъсваше поста си нито за най-големите празници, нито при най-тежките болести.”

Свети новомученик Йоан от Монембасия (1773)

„Свети Йоан беше от Монембасия в Пелопонес. По онова време регионът бил под турско иго и подложен на чести набези от албанци, които пленявали християни, за да ги продават като роби. По време на един такъв набег бащата на Йоан бил убит, а момчето и майка му били отведени като пленници в Лариса, където били продадени на един турчин от Солун. Този мъж, който нямал син, искал да осинови Йоан и да го направи мюсюлманин. Но нищо не успя да убеди петнадесетгодишния младеж: привлекателни обещания, заплахи с побой, магическите изкуства, които съпругата на турчина използваше, за да го накара да загуби целомъдрието си, всичко беше напразно. Йоан остана непоколебим като скала и предпочете да гладува дни наред, отколкото да наруши църковните пости. Турчинът се разяри от неуспеха си да надделее над младия си роб и заби меч в стомаха му. Два дни Йоан страдаше в агония, преди да отпътува към обиталището на блажените.” (Синаксарион)

Св. Иларион, епископ Мъгленски (1164)

Свети Иларион Мъгленски е първият засвидетелстван епископ на Мъгленската епархия, живял през XII в. Ръкоположен е за епископ около 1134 г. от архиепископ Евстатий. Той се отличава с ревностна борба срещу богомилската и арменската ерес, които са се разпространили в неговата епархия.

Свети Иларион почива мирно на 21 октомври 1164 г. През 1206 г. българският цар Калоян пренася мощите му в столицата Търново, където те стават обект на всенародно поклонение.