2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Свети Фотий, патриарх на Константинопол (891)

Свети Фотий, заедно със Свети Марк Ефески и Свети Григорий Палама, се счита за един от трите стълба на православието, които се противопоставиха на латинизиращите влияния върху Православната църква.

Роден е в Константинопол през 810 г. като син на благочестиви родители, принадлежащи към едно от видните семейства на града. И двамата му родители са били мъченици по време на иконоборческите гонения, оставяйки на сина си пример за привързаност към Истинската вяра дори до смърт. Той получава отлично образование и е широко считан за най-учения човек на своето време. Той е възведен на патриаршеския престол през 858 г., след като за шест дни преминава през всички степени на свещеничеството.

През цялото си патриаршеско управление той е бил тормозен от обичайните политически борби и интриги и, което е по-важно, от различни заплахи за вярата под формата на манихейци и иконоборци.

Фотий проявява особена загриженост за разпространението на Евангелието на Иисус Христос по целия свят: именно той възлага на светите Кирил и Методий да се впуснат в мисията си сред славяните.

Най-запомнящо се е, че на патриарха се падна да се противопостави на арогантните, неканонични и еретически претенции на папа Николай I от Рим, който за първи път открито заяви претенциите на папата за всеобща юрисдикция над Църквата. Когато патриархът се противопостави на тези претенции, папа Николай свика събор на западните епископи, който „свали“ Фотий и отлъчи от църквата всички духовници, които той беше ръкоположил. През 867 г. император Михаил III е убит, а неговият приемник Василий I сваля Фотий, хвърля го в затвора и възстановява на трона предшественика му Игнатий. За да придаде легитимност на този широко оспорван ход, той го представя на папата за одобрение. Радостен, папата ратифицира решението на императора и го използва, за да прокара претенциите на папството. Когато източните епископи осъзнаха какво се случва, те убедиха императора да освободи Фотий от тригодишния му затвор; а когато Игнатий умря, Църквата единодушно върна Фотий на патриаршеския престол. Събор в Константинопол през 879-880 г., на който председателства Фотий, възстанови общението между Източната и Западната църква, но в същото време анатемоса еретичното добавяне на filioque към Символа на вярата, което папството беше прокарвало.

Когато Лъв VI наследи Василий I като император, патриархът отново беше свален от трона и беше затворен в Манастира на арменците за пет години. През това време той написа „Мистагогия на Светия Дух“, учено и красноречиво опровержение на ереста „филиокве“. Светият, все още в затвора, почина в мир през 893 г.

Светиите Барсануфий и Йоан Пророк, монаси от Палестина (VI в.)

„Свети Барсануфий Велики, който беше от Египет, и неговият ученик, Свети Йоан Пророкът, се бореха в строга уединеност през VI век в манастира на Аба Серидус в Газа, Палестина, и бяха надарени с удивителни дарби на пророчество и духовно прозрение. Те са споменати от Свети Доротей от Газа, техен ученик, в неговите писания. Много от съветите, които са изпращали на християни, които са им писали, са запазени в книгата, която носи техните имена. Веднъж някои от Отците помолили Свети Барсануфий да се моли Бог да укроти гнева Си и да пощади света. Свети Барсануфий отговорил, че имало „трима мъже, съвършени пред Бога“, чиито молитви се срещали пред Божия престол и пазели целия свят; на тях било разкрито, че Божият гняв няма да продължи дълго. Тези трима, казал той, били „Йоан от Рим, Илия от Коринт и още един от епархията на Йерусалим“, като скрил името на последния, тъй като това бил самият той. (Великият Хорологион)

Свети Барсануфий живееше в такава уединеност, че само игуменът Серидус го беше виждал някога: веднъж седмично игуменът му носеше три хляба и малко вода и записваше съветите на светеца. Някои от братята започнаха да подозират, че Барсануфий е измислица на игумена, и за да успокои умовете им, той излезе от килията си за единствения път, поздрави ги, изми им краката и се оттегли отново.

Не е известно кога е починал Свети Барсануфий. Когато се заподозряло, че е умрял в килията си, патриархът на Йерусалим наредил тя да бъде отворена, но от вратата изригнал огън, който попречил на всеки да влезе.