Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 2.11-21
(6-ти час)
11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.
12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, -
13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански,
14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове,
15против всяка висока кула и против всяка крепка стена,
16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения.
17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден,
18и идолите съвсем ще изчезнат.
19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.
20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя,
21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.
Битие 2.4-19 (Вечерня)
4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.
14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
Притчи 3.1-18 (Вечерня)
1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;
2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.
3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, -
4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.
5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:
8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.
9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, -
10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.
11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;
12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.
13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, -
14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:
15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.
16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;)
17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни.
18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.
Жития на светиите
Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)
„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)
Света новомученица Кирана (1751)
Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.