Юда 1-10 (Апостол)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Лука 22.39-42, 45-23.1 (Евангелие)

39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. 40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. 48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И като излезе вън, горко плака. 63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; 64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65И много други хули казваха против Него. 66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; 67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. 70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.