1 Петрово 4.12-5.5 (Апостол)

12Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас; 13но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите. 14Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша - прославян. 15Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо; 16но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ. 17Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие? 18И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви? 19И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро.

1Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие: 2пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, 3и не като господарувате над причта *, а като давате пример на стадото; 4и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата. 5Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

Марк 12.38-44 (Евангелие)

38И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, 39предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. 40Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда. 41И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. 42А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. 43Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; 44защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

Светите чудотворци и безсребърници Кир и Йоан и онези, които са с тях (311)

Те се причисляват към безсребърните лекари. Кир беше лекар, живял в Александрия. Като благочестив християнин, той лекуваше не само телата, но и душите, довеждайки мнозина към Христос, и често лекуваше чрез молитва, а не чрез употребата на лекарства. Често казваше на пациентите си: „Ако искате да се предпазите от болести, внимавайте да не съгрешавате, защото в повечето случаи болестта е резултат от греха.“ Когато започнало преследването на Диоклетиан, Кир бил доносен на езическия управител и избягал в Арабия, където станал монах. Там придобил голяма слава, като лекувал много болести, използвайки само знака на кръста.

Йоан беше войник от Едеса, който чул за делата на Кир и, напуснал армията, го потърсил. Те се срещнали в Египет, където Йоан станал монах и ученик на Кир, присъединявайки се към него в практикуването на добродетелите и в изцеляването на болести чрез молитва.

Те чули за ареста на една християнка на име Атанасия и нейните дъщери Теоктиста и Евдоксия. Загрижени, че нежните девойки може да се отрекат от Христос под мъчения, двамата монаси ги потърсили, за да ги окуражат в изповядването на вярата. Самите те били заловени и управителят решил да ги подложи на мъчения пред жените, смятайки, че това ще сломи духа им. Вместо това Кир и Йоан понасят страданията си толкова търпеливо и смело, че жените само се укрепват в решимостта си. Виждайки, че е провалил, управителят заповядва всичките пет да бъдат обезглавени. Телата им са положени в църквата „Св. Марко“ в Александрия.

През V век мощите на светиите Кир и Йоан бяха пренесени в църква в Абукир, близо до Александрия, от свети Кирил (9 юни). Там те бяха източник на многобройни изцеления и чудеса, а светилището се превърна в едно от най-големите места за поклонение в християнския свят.

Преподобен Никита, отшелник от Киевските пещери и епископ на Новгород (1108)

Неговата STORY е забележителна STORY за духовно заблуждение (прелест на руски) и покаяние за заблуждението. Никита е бил млад и ревностен монах от Киевската пещерна лавра, който, против съвета на своя игумен Св. Никон (25 март), се оттеглил сам в пещера и се затворил в нея. Няколко време по-късно младият монах усетил възхитителен аромат, изпълващ пещерата му. Смятайки, че получава божествено откровение, той извика: „Господи, яви ми Себе Си, за да Те почитам лице в лице!“ Глас отговори: „Изпращам ти ангел: прави всичко, което ти каже.“ Скоро дяволът се яви пред него като „ангел на светлината“ и Никита, напълно заблуден, падна ничком пред него. Дяволът му заповяда да спре да се моли и да посвети цялото си време на четене и запомняне на Стария Завет. Никита се подчини без да задава въпроси. След известно време дяволът започна да му разкрива неща, които се случваха във външния свят, така че младият монах придоби репутация на пророк сред посетителите на пещерата му. Когато Старейшините на пещерите осъзнали, че Никита никога не говорил на посетителите си или на когото и да било за Новия Завет, решили, че е бил омагьосан от дявола. Разбивайки вратата на пещерата му, те прогонили измамника с молитвите си и насила върнали младия отшелник в манастира.

Веднага щом злият ангел беше прогонен, Никита стана като малко дете: той мигновено забрави целия Стар Завет (който беше практически запомнил) и дори загуби способността си да чете, така че трябваше да бъде изпратен отново на училище. Бавно той се върна към себе си, осъзна своето предишно заблуждение и се покая със сълзи. След това той се посвети на смирението и послушанието в монашеската общност. Покаянието му и напредъкът му в добродетелите бяха толкова големи, че по-късно той беше ръкоположен за епископ на Новгород. Той почина в мир през 1108 г. и стана известен с многото чудеса, които извърши, особено с изцеляването на слепи.

Марцела от Рим (410)

Дъщеря на видна римска фамилия, тя била омъжена против волята си, но овдовяла след по-малко от година. По примера на пророчицата Анна, тя посветила вдовството си на Бога и превърнала красивата си къща в Рим в манастир, където живеела в строг аскетизъм.

„Когато Църквата беше раздирана от спорове относно ученията на Ориген, Света Марцела мълча за известно време, но накрая реши да се застъпи за православието и, запазвайки мил и нежен тон в разговорите, успя да опровергае аргументите на еретиците.“ (Ормилия Синаксарион)

Когато готите нахлуха и ограбиха Рим през 410 г., те нахлуха в къщата ѝ. Марцела ги посрещна спокойно, но когато те поискаха пари, тя отговори, че от никой, облечен толкова бедно като нея, не може да се очаква да има пари. При това нападателите я пребиха безмилостно, въпреки напредналата ѝ възраст. Тя понасяше ударите им без да се оплаква, молейки само да пощадят духовната ѝ дъщеря Принципия. Дълбоко трогнати от отговора ѝ, варварите я заведоха заедно с ученичката ѝ в църквата „Св. Павел“, където тя почина два дни по-късно.