Евреи 10.35-11.7 (Апостол)

35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него". 39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

1А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. 2Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните. 3Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото. 4С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори. 5Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу. 6А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. 7Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.

Марк 9.10-16 (Евангелие)

10И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. 13Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. 14Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

Пророк Малахия (около 400 г. пр. Хр.)

Той е последният от дванадесетте малки пророци и последният от всички пророци на Стария Завет. Името му означава „Моят ангел“ или „Моят посланик“. Той се завърна с изгнаните евреи от Вавилон и взе участие във възстановяването на Храма в Ерусалим. Неговото пророчество обявява на вярващите, че Господ скоро ще сложи край на еврейското свещеничество с идването на Христос, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), вечния Свещеник.

Свети мъченик Гордий от Кесария (IV в.)

„Мъченикът Гордий, който беше от Кесария в Кападокия, беше центурион по звание. Неспособен да понесе нечестието на езичниците, той се оттегли в пустинята, за да се очисти чрез молитва и пост. След като разбра, че аскетичното му обучение го е подготвило достатъчно, той слезе от планините, когато в Кесария се провеждаше някакъв езически празник, на който присъстваха всички, и се представи пред множеството. Въпреки че зрелищата на празника продължаваха, никой не им обръщаше внимание, а всички погледи бяха насочени към него. От престоя си в планините погледът му беше див, брадата му – дълга, одеждите му – окъсани, тялото му – като скелет; и все пак около него сияеше някаква благодат. Той беше разпознат и се вдигна силен вик и шум, тъй като събратята му християни се радваха, а враговете на истината викаха за смъртта му. Той смело изповяда вярата си пред управителя и след мъчения беше обезглавен по времето на царуването на Лициний през 314 г. Свети Василий Велики изнесе проповед за Свети Гордий, споменавайки, че някои от присъстващите са били свидетели на мъченичеството на светеца.” (Велики Хорологион)

Светата ни майка Женевьев от Париж (ок. 502 г.)

Тя е родена близо до Париж в семейство на заможни земевладелци. Когато е била на около десет години, Свети Германиус от Оксер (31 юли), преминавайки през региона по пътя си към Британия, разпознал специално божествено предназначение за нея и казал на родителите ѝ, че тя е избрана за спасението на мнозина. „Той я попитал същия ден и рано на следващия дали би се посветила на святото девство за Христа и и в двата случая тя отговорила, че това е най-съкровеното й желание. Тогава той я благословил и й дал медна монета с изобразен кръст, която да носи на врата си, като й казал никога да не носи злато, сребро или перли, а да издигне ума си над малките красоти на този свят, за да наследи вечни и небесни украшения.“ (Синаксарион)

Манастирите били непознати по онова време в Галия, затова Женевьов живяла като отшелница, в килия в собствения си дом, първо с родителите си, а след смъртта им – с кръстницата си в Париж. Тя се посветила на бедните, раздавайки всичко, което попадало в ръцете й, с изключение на малкото, което й било необходимо, за да се храни с хляб и боб. (Когато навърши петдесет години, епископите й заповядаха да добави към храната си малко риба и мляко). Тя спазваше Великия пост от Богоявление до Великден, като през това време никога не излизаше от дома си. Никога не се страхуваше да изобличи властниците за потисничеството им над слабите и бедните и така си спечели много влиятелни врагове; но любовта на народа към нея и подкрепата на Църквата я предпазиха от преследване.

Станало й обичай да ходи в църквата в неделя в шествие със своето домакинство и много благочестиви миряни. Веднъж свещта, носена в предната част на шествието (все още било тъмно), угаснала по време на буря. Светецата поиска свещта и, когато я взе в ръка, тя се запали отново и остана запалена, докато стигнаха до църквата. На няколко други пъти свещи се запалваха спонтанно в ръката ѝ; поради тази причина иконата ѝ я изобразява, държаща свещ.

Тя пътувала из цяла Галия (днешна Франция) по църковни дела, като била посрещана с всички почести, които обикновено се оказват на епископ. Няколко пъти спасявала град Париж от нападенията на варварски племена чрез молитвите си, като умолявала варварските вождове, а веднъж и като организирала конвой, който да донесе зърно на обсадения град.

Света Женевьев починала в мир на осемдесетгодишна възраст. През вековете оттогава тя е показвала своята свята закрила над град Париж безброй пъти, а мощите ѝ в църквата „Света Женевьев“ са извършили безброй изцеления. Нейните мощи многократно са били носени в огромни шествия по време на войни, епидемии или други национални изпитания. Тези мощи са били почти изцяло изгорени и хвърлени в река Сена от безбожните революционери през 1793 г., но, както заключава Синаксарионът, „тези, които продължават да призовават Света Женевьев с вяра, откриват, че тя е жива и здрава“.