2 Коринтяни 10.7-18 (Апостол)

7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, - 10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, - 11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17"Който се хвали, с Господа да се хвали". 18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

Марк 3.28-35 (Евангелие)

28Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; 29но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. 30Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. 31И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. 32Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. 33Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? 34И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; 35защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

Памет на чудото на архангел Михаил в Колоса (Хонае) (4-ти в.)

В Колоса във Фригия имало църква и свещен извор, посветени на архангел Михаил. Злонамерени езичници отклонили течението на две реки, за да наводнят църквата. Но Архангелът се явил, донасяйки със себе си земетресение, което разтърсило цялата област и отворило пукнатина, в която се втурнали водите, пощадявайки църквата. Оттогава мястото било наричано „Хоне“ (на гръцки „фунии“) вместо Колоса.

Светият пророк Захария и праведната Елисавета (I в.), родители на Св. Йоан Предтеча.

STORYта на светите родители на Предтечата е разказана в първите глави на Евангелието от Лука. Няколко от Отците казват, че Захария е този, който, за когото Господ каза, че е бил убит между храма и олтара (Матей 23:35); защото той продължи да нарича Мария, Майката на Бога, девица дори след като тя роди Христос; и защото синът му беше избягал от клането на невинните, наредено от Ирод. Света Елисавета го беше скрила в пещера в пустинята; той остана в пустинята оттогава, докато не започна да проповядва край река Йордан.

Св. Максим (Сандович), мъченик от Лемко, Чехословакия (1914) (24 август по стария календар)

Св. Максим е роден в Австро-Унгарската империя през 1888 г. По това време всички православни църкви бяха превзети и подчинени на „Унията“, чрез която, макар и да запазваха православните литургични обреди, те бяха обединени с Римокатолическата църква. Мнозина от карпато-руския народ не знаели за промяната и какво означава тя; други били недоволни от нея, но в подчиненото си положение не виждали алтернатива. Родителите на Максим, които били земеделци, с голяма лична жертва му осигурили образование, което му позволило да учи за свещеничество в базилианската семинария в Краков. Тук той разпознал неправославния характер на „гръцко-католическото“ обучение там и заминал за Русия, където станал послушник в Почаевската великая лавра и се срещнал с архиепископ Антоний (Храповицки), който го насърчил в търсенето му на православието. (Архиепископ Антоний, след Руската революция, станал първият митрополит на Руската православна църква в чужбина) . Той постъпил в семинарията в Русия през 1905 г. и бил ръкоположен за свещеник през 1911 г. Митрополит Антоний, знаейки трудностите и преследванията, които очаквали всеки православен свещеник в Австро-Унгария, предложил да намери на Максим енория в Русия. Но Максим вече бил наясно с жаждата за православие сред много от карпато-руските хора; няколко души от селото му бяха пътували до Америка и докато бяха там, посещаваха православни църкви и се изповядваха пред православни свещеници. Те го молеха да се върне в родината си и да основе там православна енория.

Когато се върнал в родното си село Ждиня, полските власти, виждайки го с риаса, брада и неподстригана коса на православен свещеник, се подигравали, казвайки: „Ето, Свети Николай е дошъл в Карпатите!“ Но хората от близкото село Храб изпратили делегация, която го помолила да създаде православна енория в тяхното село. Той направил това, като създал домашна църква в къщата, която хората му предоставили. Почти веднага той и неговите хора започнали да бъдат тормозени и преследвани, първо по подстрекателство на „гръцко-католически“ свещеници, а след това и от правителството. Неговата енорийска къща/църква била затворена, а той и няколко от неговите енориаши били многократно хвърляни в затвора, понякога по изфабрикувани обвинения в подстрекателство към бунт. (Карпато-руският народ винаги бил подозиран в проруски политически симпатии от австрийските и полските власти) .

Въпреки тези преследвания, благодарение на усилията на отец Максим в региона се разпространи вълна от желание за православие, като много карпаторуси се самоопределяха открито като православни. Правителството издаде заповеди до кметовете в региона да забранят на тези, които се самоопределяха като православни, да се събират, а през 1913 г. назначи специален комисар, чиято задача беше да принуди хората да се върнат към католицизма.

През 1914 г. избухна война между Русия и Австро-Унгария. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, че отец Максим се е занимавал с проруска политическа дейност — той някога е казал: „Единствената ми политика е Евангелието“ — той е бил арестуван и екзекутиран на 6 септември по папския календар, 24 август по църковния календар. На него му е било отказано всякакво църковно погребение и баща му го е погребал със собствените си ръце.

След Първата световна война православието стана законно в новата Полска република и над гроба на отец Максим в родния му град Ждиня бе издигнат паметник. През 1994 г. Полската православна църква официално канонизира свети Максим.