2 Коринтяни 8.7-15 (Апостол)

7Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел. 8Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов. 9Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. 10И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това. 11А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата. 12Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. 13Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение: 14сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство, 15както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг".

Марк 3.6-12 (Евангелие)

6Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. 7А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, 8Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. 9И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; 10понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. 11И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! 12Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

Свещеномъченик Антимос, епископ на Никомедия, и онези, които бяха с него (303-304)

„След смъртта на 20 000-те мъченици от Никомедия (виж 28 декември), техният епископ Антимос избяга в едно село, за да се грижи за останалата си паства. Император Максимиан изпрати хора да го търсят. Когато го намерили, той обещал да им покаже Антим, но първо ги приел като гости, нахранил ги и едва тогава им се представил. Удивени от неговата доброта, войниците му обещали да кажат на Максимиан, че не са го намерили. Но Антимос доброволно тръгнал с тях и, обръщайки ги с наставленията си, ги кръстил по пътя. Той смело изповядал вярата си пред Максимиан и след ужасни мъчения бил обезглавен през 303 или 304 г. ” (Великият Часослов)

Днес се почита и нашият Свети Отец Теоктист, събрат-аскет на Свети Евтимий (451). Верен ученик на Свети Евтимий, той беше игумен на манастира на Свети Евтимий в Палестина до своето мирното почиване на деветдесетгодишна възраст.

Света мъченица Василиса (309)

Тя живеела близо до Никомедия по време на големите гонения на император Диоклетиан. Въпреки че била едва на девет години, тя била арестувана и заведена пред Александър, управителя на Витиния. Когато тя безстрашно изповяда вярата си в Христос, управителят я накара да я съблекат и да я бият, но тя само благодари на Бога. Разгневен от непоколебимостта на едно просто дете, управителят заповяда да я оковат и да я хвърлят с главата надолу в кипяща смола, след това да я хвърлят в пламтяща пещ, а накрая да я хвърлят на лъвовете. През всички тези мъчения тя беше чудесно запазена. Удивен от чудесата, които видя, Александър падна в краката на Василиса и призна, че и той вярва, че Христос е Спасителят. Той беше кръстен от епископа на Никомедия и умря не след дълго. Василиса отиде в пустинята извън града, за да благодари на Бога за издръжливостта си при мъченията и да Го помоли да приеме душата ѝ в мир. Докато се молеше по този начин, тя намери покой.

Светият ни отец Йоаникий, архиепископ и първи патриарх на Сърбия (1354)

„Роден в Призрем, той служи като първи секретар на крал Душан. През 1339 г. става архиепископ, а през 1346 г. е издигнат в ранг на патриарх. Той е бил ревностен пастир и е въвел ред в Сръбската църква, като е бил „голям защитник на църковните закони“. Починал е на 3 септември 1349 г., а мощите му се съхраняват в Печ.“ (Пролог)