2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. 6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, 7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Марк 1.29-35 (Евангелие)

29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. 31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. 32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. 33И целият град се бе събрал пред вратата. 34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. 35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

Синаксис на сръбските йерарси

На този ден се почитат седемнадесет свети сръбски йерарси, като се започне със Св. Сава (Савас), първи архиепископ на Сърбия и равен на апостолите. Те са: Св. Сава, първи архиепископ на Сърбия, равен на апостолите Арсений, неговият приемник Сава II, син на цар Стефан Първокоронован Никодим, който живееше на Светата Гора, беше игумен на Хиландарския манастир там и архиепископ на Сърбия Йоаникий, патриарх от 1346 до 1349 г. Ефрем, избран за патриарх против волята си през 1376 г. Той коронова княз Лазар, след което се отказал от патриаршеския престол и се оттеглил в уединение; Спиридон, неговият приемник (+1388); Макарий, велик възстановител на стари църкви и манастири; отпечатал много църковни книги (+1574); Гавраил, благородник по рождение. Прологът казва, че той „участвал в Московския събор при патриарх Никон, поради което бил измъчван от турците за измяна и обесен през 1656 г.“ Освен това, Евстатий, Яков, Данило, Сава III, Григорий, Йоан, Максим и Никон. Жизненоважната връзка между Сръбската църква и Светата планина е очевидна тук; много от тези йерарси са живели и се борили на Атон.

Св. Александър (340), Йоан (595) и Павел Новият (784), патриарси на Константинопол

Св. Александър взе участие в Първия Вселенски събор като делегат на патриарх Метофан, който беше твърде слаб, за да присъства; и наследи Метофан на патриаршеския престол. Благодарение на молитвата му към Бога Църквата е била пощадена от замислите на Арий, който е бил поразен от смърт.

Св. Йоан, според един източник, е Св. Йоан Постеник (2 септември), който е почивал в 595 г.; според друг източник, Св. Йоан Схоластик (21 февруари), който починал през 577 г.

Св. Павел бил патриарх в продължение на пет години, след което се отказал от патриаршеския престол, за да приеме великата схима.