2 Коринтяни 5.10-15 (Апостол)

10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си. 11И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести. 12Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце. 13Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас. 14Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. 15А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.

Марк 1.9-15 (Евангелие)

9И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. 10И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. 11И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение. 12Веднага след това Духът Го извежда в пустинята. 13И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха. 14А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие, 15казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.

Светият ни отец Поимен (Пимен) Велики (450)

„Той беше египтянин по рождение и велик египетски аскет. Като момче посещаваше различни духовни учители и събираше доказан опит, както пчелата събира мед от цветята. Веднъж Пимен помоли стареца Павел да го заведе при свети Паисий. Като го видя, Паисий каза: „Това дете ще спаси мнозина; Божията ръка е върху него.“ С времето Пимен стана монах и привлече двама от братята си към монашеството. Майка им веднъж дошла да види синовете си, но Пимен не я пуснал, като я попитал през вратата: „Кое искаш повече: да ни видиш тук и сега, или в другия свят във вечността?“ Майка им си тръгнала радостно, като казала: „Ако със сигурност ще ви видя там, нямам нужда да ви виждам тук.“ В манастира на тези трима братя, ръководен от най-големия, Аба Ануб, правилото беше следното: през нощта четири часа се прекарваха в ръчен труд, четири часа в сън и четири в четене на Псалтира. Денят преминаваше от сутринта до обяд в редуване на работа и молитва, от обяд до вечерня в четене, а след вечерня те приготвяха храната си, единствената за двадесет и четири часа, и тя обикновено се състоеше от някакъв вид зеле. Самият Пимен казваше за живота им: „Ядяхме това, което имаше под ръка. Никой никога не казваше: „Дай ми нещо друго“ или „Няма да ям това“. По този начин прекарвахме целия си живот в мълчание и мир.“ Той е живял през V век и е починал мирно в дълбока старост.“ (Пролог)

Името му означава „пастир“. Много от думите му могат да бъдат намерени в „Изреченията на пустинните отци“.

Великомъченик Фанарий Новоявен от Родос

„Малко се знае за светия мъченик Фанурий, освен това, което е изобразено относно неговото мъченичество на неговата свята икона, която беше открита през 1500 г. сред руините на древна църква на Родос, когато там властваха мюсюлманите. Затова той се нарича „Новопоявилият се“. ” Вярващите се молят на Свети Фанурий особено за да им помогне да възвърнат изгубени вещи, и тъй като той е отговарял на молитвите им толкова често, е възникнал обичаят да се пече Фанеропита („Фанурийска пита“) като благодарствен дар.” (Велики Хорологион)

Има предание, че майка му е била голяма грешница и че той не е успял да я обърне към вярата, докато е била жива. След нейната смърт той се молел повече за нейното спасение, отколкото за своето собствено. Докато го убивали с камъни, той се молел: „Заради тези мои страдания, Господи, помогни на всички онези, които ще се молят на Теб за спасението на грешната майка на Фанурий.“ Така че в Египет, където той е много почитан, много християни се молят: „О, Господи, спаси майката на Фанурий и помогни на мен, грешника.“