Римляни 12.4-5, 15-21 (Апостол)

4Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа, 5тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове. 15Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. 16Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри; 17не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. 18Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. 19Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ". 20И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. 21Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.

Матей 12.9-13 (Евангелие)

9И като отмина оттам, дойде в синагогата им. 10И ето, там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да Го обвинят, попитаха Иисуса: бива ли да се изцерява в събота? 11А Той им рече: кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече? 12Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота е позволено да се прави добро. 13Тогава казва на човека: протегни си ръката. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.

Свещеномъченик Панкратий, епископ на Таормина в Сицилия (I в.)

Роден е в Антиохия по времето, когато Христос е ходил в плът в Палестина. Родителите му, като чули за чудесата и учението на Христос, пътували до Ерусалим, като взели със себе си малкия си син Панкратий. Там и тримата видели и слушали самия Иисус, а също така се срещнали и с апостол Петър. След Възнесението Панкратий и родителите му били кръстени в Антиохия (според някои сведения от самия апостол Петър). Апостол Петър постави Панкратий за епископ на Таормина в Сицилия, където той извърши велики чудеса и доведе мнозина към Христос.

Един езически генерал на име Аквилинус, като чу, че Таормина е станала християнска, тръгна с войската си да унищожи града. Панкратий наставляваше верните да не се страхуват и излезе да посрещне войската, въоръжен само със знака на Кръста. Когато армията се приближила до града, войниците били обзети от объркване и страх, паднали върху собствените си оръжия и се нахвърлили един върху друг, а накрая се оттеглили в ужас. Така градът бил спасен от молитвите на светия епископ. По-късно езичниците го убиха с камъни, давайки му мъченическа смърт. Мощите му все още се почитат в Рим.