Римляни 11.25-36 (Апостол)

25Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". 27"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". 28Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Матей 12.1-8 (Евангелие)

1По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. 2Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. 3А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? 5Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? 6Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; 7и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; 8защото Син Човеческий е господар и на съботата.

Нашият Свети Отец Сисой Велики от Египет (429)

Един от най-великите отци на пустинята, той живял в аскеза в Скит в Египет. След смъртта на Свети Антоний Велики, авва Сисой станал отшелник в пещерата на Антоний, казвайки: „Така в пещерата на лъв, лисица си прави жилище.“ Още приживе той бил дарен с благодатта да лекува болни, да прогонва нечисти духове и дори да възкресява мъртви.

Когато смъртта му наближавала след дълъг живот в пустинята, братята му се събрали около него. Лицето му започнало да свети и той казал: „Вижте, авва Антоний е тук!“ После: „Вижте, хорът на пророците е тук!“ Виждайки, че сякаш говори с някого, братята му го попитали кой е. Той отговорил: „Ангелите са тук и аз ги моля за време да се покая.“ Смаяни, те го попитали за какво има да се покае, на което той отговорил: „Братя, не знам дали изобщо съм започнал да се покайвам.“ Накрая лицето му станало светло като слънцето и той казал: „Вижте, Господ е тук и казва: „Донесете ми пустинния съд.“ С това той предал душата си на Бога и цялото му жилище се изпълнило със светлина и сладък аромат.

Някои от неговите учения, както са разказани в Пролога: „Свети Сисой учеше монасите си: „Когато човек е изкушен, той трябва да се предаде на Божията воля и да признае, че изкушението го сполетява заради греховете му. Ако се случи нещо добро, той трябва да признае, че то се случва по Божието провидение.“ Един монах го попита: „Как мога да угодя на Бога и да се спася?“ Светецът отговори: „Ако желаеш да угодиш на Бога, отдръпни се от света, отдели се от земята, остави творението настрана и се приближи до Създателя, съедини се с Бога с молитви и сълзи и ще намериш покой в този свят и в следващия.“ Един монах попита Сисой: „Как мога да придобия смирение?“ Светецът отговори: „Когато човек се научи да смята всеки човек за по-добър от себе си, той по този начин придобива смирение.“ Амон се оплакал на Сисой, че не може да запомни мъдрите поговорки, които е прочел, за да може да ги цитира в разговор с другите. Светецът отговорил: „Не е необходимо. Необходимото е да се придобие чистота на ума и да се говори от тази чистота, като се уповава на Бога.“

Свети мъченици Марин и Марта и онези с тях (269)

Марин и Марта били богати перси; но те продали всичките си стоки и пътували до Рим със синовете си Аудифакс, Авакум, Валентин и Кирин, за да се поклонят пред светите мощи на апостолите и мъчениците. Когато император Клавдий ги попитал защо са дошли толкова далеч, на такава цена, за да търсят мъртвите в Рим, те отговорили: „Ние сме слуги Христови и сме дошли да се поклоним на светите апостоли, чиито безсмъртни души са живи с Бога, за да бъдат те наши ходатаи пред Христос, нашия Бог.“ Всички те били осъдени на разпит и на смърт, ако не се отрекат от Христос. Валентин, който бил свещеник, бил предаден на генерал на име Астерий. Когато Валентин излекувал дъщерята на Астерий, която била сляпа от две години, Астерий и цялото му семейство приели Христос и били кръстени от Валентин. Всички те, заедно с Марин, Марта и семейството им, претърпели мъчения и смърт в името на Христос.