Деяния 25.13-19 (Апостол)

13След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 16Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

Йоан 16.23-33 (Евангелие)

23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде. 24Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. 26Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; 27защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. 28Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца. 29Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. 30Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл. 31Отговори им Иисус: сега ли вярвате? 32Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. 33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Мъченик Теодот Анкирски (303)

Таен християнин, живеещ в Анкира, той събирал телата на мъчениците и ги погребвал с почести: именно той погребал светите мощи на Девата мъченица Текуза и нейните седем спътници (8 май). Когато бил открит от езическите власти, те го хванали, измъчвали и накрая го обезглавили.

свещеномъченик Марцелин, папа Римски (304 г.)

„Когато император Диоклециан го повикал и го заплашил с мъчения, той принесъл жертва на идоли и затова бил възнаграден от императора със скъпа дреха. Но Марцелин се разкаял горчиво и започнал да плаче денем и нощем за отхвърлянето си на Христос, както и апостол Петър преди него. По това време в Кампания се състоял епископски събор и папата се облякъл във вретище, поръсил главата си с пепел и, отивайки пред събора, изповядал греха си и ги помолил да го съдят. Отците казали: „Нека се съди сам.“ Тогава той казал: „Снемам се от свещеническия сан, за който не съм достоен; и освен това, нека тялото ми не бъде погребано след смъртта ми, а нека бъде хвърлено на кучетата.“ След като каза това, той произнесе проклятие върху всеки, който се осмели да го погребе. След това отишъл при император Диоклециан и, хвърляйки скъпоценната дреха пред него, изповядал вярата си в Христос и проклел идолите. Разгневеният император заповядал да бъде измъчван и убит извън града, заедно с трима други мъже: Клавдий, Кирин и Антонин. Телата на тези трима били погребани веднага, но тялото на папата лежало там тридесет и шест дни. Тогава Свети Петър се явил на Марцел, новия папа, и му казал да погребе тялото на Марцелин, казвайки: „Който се смири, ще бъде въздигнат.“ (Пролог)

Свети Даниил от Скит в Египет (V в.)

Той бил ученик на Свети Арсений Велики и игумен на Скита в Египет (монашеската система, известна като „Скит“, носи името си от Скита). Живял е в общински монашески живот в продължение на четиридесет години, след което през 420 г. се оттегля в пустинята, където остава до смъртта си.

От Пролога: „Светецът има много чувствителна съвест. Това, което обикновените хора могат да сметнат за малък грях, светецът вижда като голямо престъпление. За авва Даниил се казва, че разбойници го нападнали три пъти и го отвели в планините. Два пъти бил спасен, но третия път, опитвайки се да избяга, ударил един от тях с камък и го убил, а след това успял да избяга. Това убийство лежало върху съвестта му като оловна тежест. В недоумение какво да прави, той отишъл при Тимотей, патриарха на Александрия, и поискал съвета му. Патриархът го успокоил и го освободил от всяко покаяние. Но съвестта му продължила да го гризе и той отишъл в Рим, при папата. Папата му дал същия отговор като патриарха. Все още недоволен, Даниил посетил останалите патриарси един след друг; отишъл в Константинопол, Антиохия и Йерусалим, изповядал се пред всеки от тях и поискал съвет. Но не могъл да намери мир. Затова се върнал у дома в Александрия и се обявил пред властите за убиец, след което бил хвърлен в затвора. На процеса си пред управителя Даниил разказал как...“ Всичко се беше случило и се молеше и той да бъде убит, за да бъде душата му спасена от вечния огън. Управителят се удиви на всичко това и му каза: „Върви си, отче, и се моли на Бога за мен, дори и да убиеш още седем!“ Все още недоволен от това, Даниил реши да вземе един прокажен в килията си и да се грижи за него, докато умре, а след това да намери друг. Той направи както беше решил и по този начин донесе мир на съвестта си.“