Деяния 21.26-32 (Апостол)

26Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос. 27А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, 28викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. 29Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. 31И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил; 32а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;

Йоан 16.2-13 (Евангелие)

2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. 3И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене. 4Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас. 5А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? 6Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга. 7Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; 8и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: 9за грях, че не вярват в Мене; 10за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; 11а за съд, че князът на тоя свят е осъден. 12Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. 13А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.

свещеномъченик Доротей, епископ Тирски (361 г.)

Той става епископ на Тир във Финикия по време на управлението на Диоклециан. Преследванията при Диоклециан и Максимиан го отвеждат в Тракия; след смъртта им той се завръща в Тир. Преследванията избухват отново при Юлиан Отстъпник и Доротей е заловен и измъчван до смърт на 107-годишна възраст. Той пише учени произведения на гръцки и латински език, разказващи живота на пророците и светците.

Свети наш отец Теодор Отшелник и Чудотворец (583)

Той живял много години като отшелник в пустинята на река Йордан и след дълга и тежка аскетична борба получил дара на чудотворството. Веднъж пътувал с кораб до Константинопол и корабът се отклонил от курса си по време на буря. Питейната вода свършила и екипажът и пътниците били на косъм от жажда. Теодор се помолил на Бога, прекръстил морето и казал на екипажа да пие морската вода. Когато те го направили, с учудване установили, че е прясна и сладка. Когато хората започнали да го почитат, той ги помолил само да благодарят на Бога, Който е извършил чудото. Той починал в мир.

Блажени Игор-Георги, постриган в монах Гавраил, велик княз Черниговски и Киевски (1147)

„Преследван от роднините си, той напуснал света и станал монах. Киевчани, отвратени от династията Олгович [на която бил княз], решили да я унищожат. Те побързали към манастира, хванали младия и невинен схимник и го убили. Заради това злодеяние много нещастия сполетели жителите на Киев, но няколко пъти били виждани свещи да се запалват сами на гроба на този блажен монах и огнен стълб се появил над църквата, където бил погребан.“ (Пролог)

Блажени Константин, митрополит Киевски (1159)

По негово време сред руските князе и в Руската църква царял голям безредик. Един от съперничещите си князе назначил монах на име Ким за Киевски митрополит, без да поиска благословията на Константинополския патриарх, както все още се правело по това време. Патриархът изпратил митрополит Константин да разследва случая, който свалил Ким и изгнал свещениците, ръкоположени от Ким. Това довело до раздори сред народа, като някои подкрепили Константин, други - Ким. Накрая, по молба на князете, патриархът изпратил трети митрополит и двамата - Ким и Константин - били отстранени.

Когато Константин умира през 1159 г., завещанието му заповядва да не бъде погребан, а да бъде изяден от кучета, тъй като чувствал, че е виновен за сеене на раздори в Църквата. Ужасени, но нежелаещи да се противопоставят на последните му желания, хората изхвърлят тялото му навън, както той е заповядал. През трите дни, в които то е лежало открито, Киев е разтърсван от гръмотевични бури и земетресения, при които загиват осем души. Накрая киевският княз заповядва тялото на митрополита да бъде погребано в църквата и времето веднага се успокоява.