Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Мъченик Леонтий и с него мъченици Ипатий и Теодул в Триполи, Сирия (73)

Почитан римски командир в Триполи във Финикия, той е описан като „с голям физически ръст, могъщ, силен и смел в битка“. Когато се разбрало, че е християнин и е давал зърно на бедните от императорския склад, управителят Адриан, голям гонител на християните, изпратил Ипатий, военен командир, и Теодул, войник, заедно с някои други, за да го арестуват. По пътя Ипатий се разболял тежко от треска и ротата трябвало да отложи мисията си. Една нощ ангел Господен се явил на Ипатий и казал: „Ако искаш да бъдеш излекуван, ти и твоите войници трябва да извикаш три пъти към небето: „О, Боже на Леонтий, помогни ми!““. Ипатий разказал на другарите си за видението си и когато всички извикали, както му било наредено, Ипатий бил незабавно изцелен. След това Ипатий и Теодул продължили пред другите войници и намерили Леонтий. Леонтий ги приел гостоприемно и им предложил освежаване. Докато си почиваха в дома му, той проповядва вярата си в Христос и сърцата им започнаха да горят в тях. Докато Леонтий все още говореше, светъл облак се спусна върху двамата войници и изсипа роса върху тях, докато Леонтий казваше: „В името на Всесветата Троица: Отец, Син и Свети Дух.“ Така те бяха кръстени от Самия Свети Дух.

Когато жестокият Адриан разбрал това, той заповядал двамата войници да бъдат жестоко пребити, след което обезглавени; след това подложил Леонтий на най-жестоки мъчения, под които той накрая починал, непоколебим във вярата си. Това било по време на управлението на Веспасиан.